Винс Флин - Лиценз за убиване

Абел остана с впечатлението, че той се забавлява с неговото неудобство.

— Малко са неотстъпчиви в исканията си.

— Като един мой познат германец.

— Е, да, но аз съм работодателят.

— А те са онези, които ще рискуват кожите си. Казвам ти… наеми ги и ги остави да свършат работата.

Абел беше готов да му разкаже за непознатия мъж и как е заплашил да го парализира за цял живот, но в последния момент размисли. Петров само щеше да му се изсмее.

— Какво знаеш за жената?

— Срещна ли се с нея?

— Да.

— Ха. Чух, че била красива. Много загадъчна. Така ли е?

— Тя е доста привлекателна — съгласи се германецът, но внимаваше да не се издаде, че е заинтригуван. — Какво можеш да ми кажеш за нея?

— Избий си я от главата. Чух, че те са повече от бизнес партньори. И повярвай ми… не е добре да се захващаш с човек като него.

— Ясно. Откъде е той?

— Не знам и не ме интересува. За последен път ти казвам, поръчай задачата на тях и приключвай. — С тези думи руснакът затвори.

Абел не обичаше да го правят на глупак, но в момента, докато обикаляше из улиците на този стар град, се чувстваше именно така. Когато стигна реката, той беше решил, че най-вероятно ще наеме двойката, но ще изчака още малко. Петров вече беше стар и водката беше притъпила острия му ум. Залогът беше твърде голям, за да ги наеме, без да има право да им нарежда как да действат. Въпреки това мисълта го изкушаваше. Чакаха го още десет милиона и той щеше да си ги получи веднага щом Рап гушнеше букета. Двайсет милиона минус хонорара за убийците. Абел вече беше решил колко да им даде. Трябваше да се обмислят всички варианти, но по принцип убийството на офицер от разузнаването се оценяваше в шестцифрени числа. В случая обаче не ставаше въпрос за какъвто и да е офицер от разузнаването, а за Мич Рап — шпионинът на шпионите, човекът, който имаше отвратителния навик винаги да отвръща на удара. И те трябваше да го издебнат. Ако имаха късмет, щяха да го хванат по време на път. Ако това станеше извън територията на Щатите, щеше много да им помогне. Малцина бяха наемните убийци, склонни да работят в Америка, заради засилените мерки за сигурност и системите за разпознаване, инсталирани буквално на всяко летище, пристанище и граничен пункт. Цената щеше да е двойно по-висока, ако трябваше да се работи в Америка.

Той зави на изток и тръгна към Лувъра, като в същото време се опита да се сети за подходящи хора за контакт във Франция. Трябваше да изпрати на двамата послание, че си имат работа с професионалист, да не го разиграват и да го плашат като аматьор. За съжаление не се доверяваше достатъчно на познатите си във Франция, за да ги посвети в плана си. От друга страна, имаше неколцина унгарци, които бяха отлични в проследяването. И услугите им не бяха скъпи. Всъщност те бяха цяла фамилия на цената на един — баба и дядо, родители, деца, дори няколко вуйчовци. Щом се върнеше в хотела, щеше да им се обади и ако може, да ги задейства още утре сутринта. Щеше да изчака един ден, за да види дали жената ще се свърже с него. Ако ли не, щеше да й изпрати писмо по електронната поща, с което да поиска среща. Надяваше се да не се стига дотам. Не искаше да изглежда отчаян.

Абел се отклони от реката и тръгна към хотела. Когато излезе на Шан-з-Елизе, задуха студен вятър. Каза си, че след като напусна срещата по собствена инициатива може би все пак е запазил някакво достойнство и те ще го потърсят сами. В края на краищата ставаше дума за бизнес и той съвсем ясно се изрази, че хонорарът ще бъде доста тлъст. Когато му се обадят, ще е готов. Ще постави унгарците по местата. Те със сигурност ще направят снимки и дори може да успеят да вземат пръстови отпечатъци от чашата й от кафе, ако отново се срещнат в кафене. Унгарците щяха да я проследят и да запишат адреса, което щеше да им даде повече информация. Мъжът несъмнено също щеше да се навърта наоколо и може би щяха да засекат и него. Трябваше му само една-единствена нишка, от която да започне да разплита кълбото. Щеше да разбере всичко за тях, после да ги шокира с разкритията си и да ги накара да го зачитат като равен.

Абел се прибра в хотела освежен и с нови сили. Имаше план и се надяваше те да му се обадят и да подновят преговорите. Качи се с асансьора до апартамента си и след като свали шлифера и шала си, влезе в спалнята, за да отвори сейфа и да извади оттам електронния си секретар. Включи лампата на масата и набра четирицифрения код. Вслуша се в едва доловимия шум на ключалката и накрая отвори малката тежка вратичка. Сейфът беше празен.