Винс Флин - Лиценз за убиване

— Взел съм известни мерки — възрази Абел.

— Не се съмнявам, но по-голямата част от състоянието ти е в трайни активи, които се водят на твоето име. Освен това си много педантичен и старателен. Никога не би се отказал с лека ръка от плодовете на дългогодишния си труд.

Абел мразеше да го поставят натясно. Отново кимна и заяви:

— Трябва да пийна нещо. — Обърна се и тръгна към съседната стая, като попита: — Ти искаш ли нещо?

Мъжът го последва.

— Не, благодаря. Никога не пия по време на работа.

Германецът отвори минибара.

— Толкова сантиментални са само американците. Ти американец ли си?

— Аз съм американец, англичанин, канадец, французин, германец, руснак… какъвто ми се налага, такъв съм.

Абел извади бутилка „Реми Мартин ВСОП“.

— Как си с немския? — Наля си от коняка в чашата, докато слушаше как непознатият поде разговор за времето на перфектен немски език с лек рейнски акцент. Взе чашата и се обърна. Всъщност сега за пръв път успя да се доближи повече до мъжа, но за съжаление не можа да види много. Главата му беше покрита с черна качулка с прорези за очите и устата. Прецени, че е висок около метър и седемдесет и пет, но не беше сигурен, тъй като непознатият отново беше седнал, този път на облегалката на канапето.

— Ами руски?

Този път мъжът се впусна в яростни критики на Ленин и Сталин. Говореше толкова бързо, че Абел едва успяваше да следи речта му. Въпреки това остана доволен, че събеседникът му също споделяше омразата към най-големите злодеи и масови убийци на миналото столетие. Абел се усмихна и вдигна чашата.

— Пия за това. — Отиде до другото канапе и седна. — Предполагам, че не би се съгласил да свалиш маската.

Мъжът поклати глава.

— Повярвай ми… за твое добро е.

„Чудесно — каза си Абел. — Рано или късно ще разбера как изглеждаш.“

— Как искаш да ти казвам?

— Ти как предпочиташ?

Германецът взе да възвръща предишното си спокойствие.

— Хайде де, не може да нямаш поне псевдоним.

— Никога не използвам един псевдоним два пъти. Предложи някакъв.

Абел вдъхна от аромата на коняка и се замисли за нещо по-характерно. Реши да си поиграе с него.

— Какво ще кажеш за Хектор?

Мъжът помисли и отвърна:

— Не е подходящо. Той е бил убит от Ахил.

— Тогава Ахил. — Абел се усмихна, горд със себе си, че за пръв път е поставил събеседника си натясно.

Убиецът поклати глава.

— По-добре да не е гръцко. Прекалено много трагизъм има при тези гърци. Да започнем отначало. Кой е мишената?

Германецът енергично поклати глава.

— Трябва да науча малко повече за теб, преди да преминем към това.

— Добре. Достатъчно е само да ми назовеш неговата или нейната националност, града и държавата, в които той действа.

Абел остави чашата си на масата.

— Както казах, трябва да знам повече за теб, преди да ти съобщя детайлите.

Мъжът се поколеба.

— Аз съм в бизнеса с убийствата. Отклонявал съм поръчка, но не заради някаква морална дилема, че ще отнема човешки живот. Отказвал съм поръчки, защото съм преценявал, че човекът, с когото съм си имал работа, не е достатъчно искрен с мен.

— И от колко време си в бизнеса?

— Достатъчно дълго.

— Така няма да стане. Искам да знам повече за теб. Става въпрос за договор за седемцифрена сума. Не бих наел човек, за когото не знам нищо.

Мъжът въздъхна и отговори:

— Знам, че ти е трудно да го разбереш. Ти си германец. Организиран си, обичаш всичко да ти е подредено, работил си десет години в ЩАЗИ и обичаш да си водиш за всичко записки. Но повярвай ми… така е по-добре както за мен, така и за теб.

Абел се намръщи.

— Не виждам как пълната липса на информация за теб ще ми помогне с нещо.

Непознатият вдигна пистолета и го насочи към Абел.

— Време е да привършваме събеседването. И имай предвид — ако се опиташ да разбереш кой съм, ако се опиташ да проследиш партньорката ми, ще те убия. Предупреждавам те само веднъж. Не позволявай склонността ти към подробностите да те погубва. Приеми го като просто математическо уравнение. A плюс B е равно на C. A е твоето любопитство, B съм аз, а C си ти, проснат по гръб на земята, вторачен в небето. — Той свали оръжието. — Две плюс три прави пет. Ти плюс опити да разбереш кой съм прави смърт. И двете твърдения са абсолютни в своята истинност.

Абел взе чашата си и отпи от коняка. Ръката му леко се разтрепери и той стисна чашата с две ръце, за да не забележи събеседникът му. След като се прокашля, попита:

— Как тогава да ти се доверя, като не те познавам изобщо?