Винс Флин - Лиценз за убиване

Петата жена живееше в безличен жилищен блок северно от Дунав, недалеч от железопътната гара Виеннорд. Един от преводачите от посолството й се беше обадил на домашния телефон, за да провери дали си е вкъщи. Тя вдигна на четвъртото позвъняване и преводачът на перфектен немски поиска да говори с Йохан. Тя отвърна, че има грешка и че тук не живее Йохан. Мъжът се извини и затвори.

Двайсет минути по-късно Грета Йоргенсен седеше пред компютъра си и правеше последни промени в плана си за пътуването. Така й беше наредил шефът, а и тя обичаше да пътува. Багажът й беше приготвен и утре сутринта щеше да потегли на път. Беше почти полунощ, когато някой тихо почука на вратата й. Съседката й беше сервитьорка. Понякога се отбиваше след работа, за да й поиска чаша вино и цигара. Грета й беше разказала за неочакваната екскурзия и я беше поканила да замине с нея. Приятелката й беше отвърнала, че не може да си го позволи. Грета се надяваше тя да е променила решението си. Тя отвори вратата, без да погледне първо през шпионката, и с изненада погледна стоящия срещу нея висок и едър мъж. Грета вдигна глава и изгледа неканения гост, който й се стори смътно познат. Преди да се сети къде го е виждала, той я удари в челюстта и всичко потъна в мрак.

Рап и Коулман стояха един до друг зад Милт и гледаха как той ръководи действията на екипа си. На бюрото пред него бяха отворени и включени три лаптопа. Този отляво показваше вътрешността на офиса на Абел. Средният предаваше картина в реално време от предното стъкло на колата, която се движеше в уличния час пик, а на последния лаптоп беше изобразена картата на Виена. Всеки от членовете на екипа носеше миниатюрен предавател и местонахождението му се индикираше със зелена неонова точка на картата. Така Милт знаеше във всеки един момент къде се намират хората му и подобно на авиодиспечер можеше да ги направлява.

Планът за сутринта беше прост. Сградата, в която се намираше офисът на Абел, беше разположена близо до Парламента, което означаваше, че кварталът се охранява от много ченгета. Сградата беше пететажна, изградена от камък, и като почти всичко във Виена беше в безукорно състояние, макар че беше построена преди цял век. Офисът на германеца се намираше на третия етаж, между две адвокатски кантори. Тук работеха предимно професионалисти и всичко беше много добре организирано. Затова Милт беше настоял да изчакат до сутринта. Нямаше защо да бързат. Сгради като тази през деня приемаха десетки и дори стотици хора, но през нощта се изпразваха и се заключваха. Охраната беше доста прилична и в сградата дежуреше пазач. Много по-лесно беше да проникнат под носа му посред бял ден.

Застанал пред фонтаните от другата страна на улицата, един от агентите докладва, че всичко е чисто. Беше девет часът без две минути и хората непрекъснато прииждаха в сградата. Небето беше сиво, а температурата беше умерена. По всичко личеше, че ще вали.

Милт запуши с пръст микрофона на слушалките на главата си и каза на двамата мъже, застанали зад него:

— Времето е идеално. — После махна пръста си. — Как се чувстваш, Сара?

— Добре — чу се отговорът от малкия черен високоговорител вляво на бюрото.

— Добре тогава. Защо не тръгнеш натам. Без никакви крайности и рискове. Имаме цяла сутрин на разположение. — Милт не обичаше да прибързва.

Хотелът се намираше само на няколко пресечки от офиса. Черното ауди А-4 се включи бързо в движението и след минута спря пред сградата на Абел. От колата слезе брюнетка с черни очила в рогова рамка. Милт никога не работеше с блондинки. Те се открояваха прекалено много. Дългата до раменете коса на агентката беше сресана настрани и частично закриваше лицето й. Облечена беше със стилен черен шлифер, който можеше да се обърне и да стане светлосив. Под шлифера носеше тъмносив костюм от сако и панталон и бяла блуза. Много семпло. Такава беше и целта. Сара имаше безжична миниатюрна фиброоптична камера, монтирана в очилата. Тя се залепи за двама мъже и заедно с тях се насочи към асансьорите. На дясното й рамо висеше средна по големина черна дамска чанта, а в лявата стискаше сгънат на четири вестник. През цялото време държеше главата си леко приведена, в случай че вътре има камери. Асансьорите бяха три. Вратите на средния се отвориха и тя влезе с няколко души и застана отстрани. Бутонът за третия етаж вече беше натиснат и Сара се отдръпна още по-навътре в асансьора. Искаше да слезе последна. Асансьорът се стрелна нагоре и на втория етаж слязоха няколко души. Когато вратите се отвориха на третия, слезе един мъж. Сара се спря за секунда и после бързо се устреми към изхода. Един от мъжете в асансьора услужливо й задържа вратата и й направи път да слезе. Първият мъж беше завил наляво.