Винс Флин - Лиценз за убиване

Беше средата на седемдесетте и Съединените щати имаха „къртица“ в посолството си в Берлин. Милт беше част от екипа, който трябваше да следи заместника на посланика. Беше дежурен през нощта и сам. Единственият начин да остане буден беше да се налива с кафе. На всеки час излизаше от колата и се шмугваше в алеята, за да се облекчи. На сутринта заместникът на посланика беше изчезнал, а той трябваше да дава обяснения как обектът се е измъкнал под носа му. Оттогава старият оперативен служител не беше близвал кафе.

Милт беше работил доста често с Рап, но само допреди няколко дни не знаеше истинското му име. Беше го научил, след като прочете за експлозията в къщата му и за смъртта на жена му. Изпитваше голямо съжаление за случилото се и съчувствие към Рап. Когато Мич пристигна в хотелската стая с Коулман, Милт свойски го хвана за лакътя и го отведе в съседната стая. Стаите бяха просторни и елегантни. Целият хотел беше обзаведен в стила от началото на миналия век. Мебелите и всичко останало или беше пазено доста добре през годините, или всичко беше напълно обновено. В стаята имаше две двойни легла, старинно бюро и масивен шкаф, който съчетаваше развлекателен център, тоалетка и вграден хладилник.

Милт затвори вратата и каза:

— Моите съболезнования за жена ти. Много съжалявам.

Рап кимна. Той беше трогнат от жеста, но не искаше да говори за това.

— Благодаря ти за подкрепата, Милт.

Милт кимна. Беше десетина сантиметра по-нисък от Рап и имаше прошарена коса, която беше започнало да оредява на челото му.

— Ние ще го открием, не се тревожи.

— Има ли нещо за момента?

— Не. И, честно казано, аз и не очаквах да намерим нещо. Прочетох досието му. Типовете от ЩАЗИ бяха доста добри, а този, изглежда, е една класа и над тях. Много е хитър негодникът, но ние ще го пипнем.

— В апартамента нищо ли нямаше?

— Нищо, но бяхме длъжни да проверим.

— А в офиса?

— Първата ни работа утре сутринта.

— Какви са очакванията ви?

Милт сви рамене.

— Може и да открием нещо, но според мен ключът към загадката е в банките. Той обича хубавите неща. Съвсем скоро си е купил чисто нов мерцедес за над четиристотин хиляди долара. — Той се усмихна. — Когато разбере, че всичките му парички са изчезнали, ще излезе от релсите. Ако се обади на банките, за да провери какъв е проблемът, ние ще се лепнем за него. Ако не се обади, ще му свършат парите и рано или късно пак ще трябва да излезе на повърхността.

Рап се замисли върху тези думи.

— Защо не пуснем фалшив слух? Неофициално, разбира се. Да предложим един милион долара за него и да видим дали ще се свърже с някого от старите си приятелчета от ЩАЗИ за помощ.

— И аз си го мислех, но според мен е по-добре да изчакаме няколко дена. Да видим какъв ще е резултатът утре и тогава ще решим. През това време искам да поспиш малко. Изглеждаш направо скапан.

— И се чувствам скапан.

— Не е учудващо. — Милт постави ръка на рамото му. Сънят беше странно нещо. Колкото повече ти беше необходим, толкова по-трудно можеше да го получиш. А Милт виждаше, че Рап отчаяно се нуждае от сън. — Мич, досега някога подвеждал ли съм те?

Той поклати глава.

— И този път няма да те подведа. Няма да се спра, докато не открия този Абел. После ще открия и хората, които е наел. Давам ти думата си. Сега лягай да спиш. Имам предчувствие, че утре ще е славен ден.

Таиб беше виждал тази жена два пъти, все в офиса на Абел. Рашид го беше изпратил без предупреждение, най-вече за да накара Абел да се почувства неловко и да му намекне, че високият като планина Таиб с очи на хищник и хладнокръвие на убиец знае къде работи той. Рашид беше измислил някакъв незначителен повод за визитата, но посланието беше достатъчно ясно. Таиб не обичаше жените. Особено блондинките с едри гърди, които все се опитваха да го отклонят от правия път. Предимно с това беше запомнил и Грета Йоргенсен — невероятно големите й гърди и прилепнали пуловери, които тя носеше при всякакви случаи. Нямаше да узнае името й, ако то не беше написано на табелката на бюрото й.

Мъжете, които беше пратил да намерят Абел, му докладваха, че в понеделник не си бил в офиса. Таиб ги попита каква причина за отсъствието му е посочила секретарката, но те отвърнаха, че не са заварили никаква секретарка. Офисът бил затворен. Той ги попита да не би понеделник да е някакъв празник, на което отговориха отрицателно. Което означаваше, че Абел специално я е предупредил да не ходи на работа. Означаваше също така, че тя знае как да се свърже с него. Намирането на адреса й беше лесно. Извън пределите на кралството саудитското външно разузнаване имаше най-силни позиции във Виена, седалището на ОПЕК. В телефонния указател фигурираха само две жени с името Грета Йоргенсен и три Г. Йоргенсен. Таиб прецени, че секретарката е около четирийсетгодишна и или е неомъжена, или разведена. Не беше забелязал да носи халка. Хората от разузнаването в посолството веднага задраскаха от списъка три от имената и с още една допълнителна проверка елиминираха четвъртото.