Винс Флин - Лиценз за убиване

Той се покашля и заговори:

— Искам да бъда разбран пределно ясно за едно нещо. Ако не беше Мич Рап, този град щеше да бъде унищожен от ядрена експлозия още преди шест месеца. Което съответно означава, че никой от тук присъстващите нямаше да остане жив. — Замълча, за да погледне всеки един в очите. — Неимоверните усилия, които той положи, за да спре пъкления заговор на терористите… — Поклати глава. — Нямате представа какво трябваше да направи той, но нека само да кажем, че не беше никак приятно. Всички ние дължим живота си на него, а това никак не е малко.

— Знам, но…

Президентът вдигна ръка и скастри Рос:

— Не ме прекъсвай. Всички ние сме или избрани, или назначени. Значи не сме за вечни времена на поста си. Срокът на членовете на кабинета е средно три години. Президентите и вицепрезидентите изкарват четири, а ако имаме късмет — най-много осем. Хората като Кенеди или Рап, те са посветили целия си живот на войната срещу тероризма. Те се бореха с това зло още преди ние да сме разбрали, че сме във война. — Направи пауза и сплете длани върху коляното си. — Смятам, че те най-малкото заслужават нашата подкрепа.

— Но, Боб, нещата не са толкова прости — възрази Рос. — В случая са застрашени взаимоотношенията с нашите съюзници. Не можем да позволим на един служител на ЦРУ да взривява и да гърми безразборно.

— Не можем ли? — попита го предизвикателно Хейс.

— Не, разбира се! — отвърна ужасено Рос.

Президентът го изгледа и бавно кимна. Стисна устни и каза:

— Знаеш ли какво си мисля… Мисля си, че ние сме Съединените американски щати и е крайно време да започнем да се държим като такива.

Тримата членове на кабинета отправиха погледите си към него, тъй като не знаеха какво да кажат. Вицепрезидентът знаеше, че в подобни случаи е по-добре да си замълчиш.

— Ако саудитците искат да правят проблем от това, те ще изгубят. Марк, обади се на принц Рашид и му кажи, че съм много разочарован. Можеш да му предадеш и едно към едно думите на Айрини. Ако тя намери доказателства, че Рашид е знаел, че приятелят му е дал двайсет милиона за главата на един от моите най-ценни специалисти по антитероризъм, аз собственоръчно ще дам санкцията си за неговото ликвидиране.

— Господин президент — намеси се неловко държавният секретар, — той е член на кралското семейство. Кралят няма да остане доволен.

— Кралят го мрази. Той си дава сметка, че Рашид най-много от всичко би искал да заеме трона му и да промени политиката на страната. Аз лично ще се обадя на краля и ще обсъдя с него ситуацията. Мога да ви гарантирам, че утре всичко ще е забравено.

Хейс стана и закопча сакото си. Останалите също станаха. Рос малко по-бавно от другите. Президентът забеляза на пръв поглед незначителния жест.

— Марк, някакъв проблем ли имаш?

— Не, сър — отвърна той.

— Добре, а, Беа — президентът се обърна към държавния секретар, — като говориш с швейцарския външен министър, предай му моите благодарности за оказаната помощ и сътрудничество. Ако продължи да упорства, кажи му, че лично ще се погрижа да накарам всеки един милиардер да изтегли авоарите си от швейцарските банки.

Държавният секретар преглътна тежко и кимна.

Президентът отиде до бюрото и провери графика си. После вдигна глава. Никой не беше мръднал от мястото си. Той вдигна слушалката на защитения срещу подслушване телефон и добави:

— А сега, моля да ме извините, трябва да се обадя на краля.

Беше вторник сутринта и екипът за наблюдение беше застъпил на дежурство преди по-малко от двайсет и четири часа. Досега нямаше ни вест, ни кост от Ерих Абел. Бяха прекарали по-голямата част от понеделника в проучвания и наблюдение на апартамента му. Искаха да са наясно кой е техният обект. В това беше силата им — да чакат и да следят. И, разбира се, да остават незабелязани. Те се бяха сдобили със стара негова снимка, взета от шофьорската му книжка, както и със сведенията за него като шофьор. Нито едно пътно нарушение или глоба за паркиране за целия този период, което само по себе си говореше много за характера му. Прегледаха кредитната му документация и откриха през кои банки тегли пари във Виена и какви кредитни карти използва. Провериха кредитните карти, за да видят кога от тях за последно са теглени пари. Без особена изненада научиха, че през последните две седмици те не са използвани. Провериха списъка на телефонните му разговори, документите за апартамента, за офиса и за всички мобилни телефони, които биха могли да са свързани с него. В Щатите, в Ленгли, екип от специалисти преглеждаше един по един номерата, на които беше звънял. В списъка имаше доста саудитци.