Винс Флин - Лиценз за убиване

Стоукс понечи да изрази някакъв вял протест, но тя го прекъсна:

— Информацията, която ми дадоха днес, показа други резултати. Моите специалисти по компютърни технологии вече провериха другите швейцарски сметки, използвани от Саид Ахмед Абдула. Само за осем часа установиха, че е дал на „Ал Кайда“ и на други терористични организации над сто милион долара, и то само за миналата година.

— Сто милиона долара — повтори безсилен главният прокурор.

— Беатрис — обърна се Кенеди към държавния секретар, — следващия път, като говориш с швейцарския външен министър, кажи му, че Мич с голямо удоволствие би отскочил до Берн, за да накара швейцарските служители да му обяснят защо намират за толкова важно да пазят в тайна самоличността на терористи като Уахид и баща му.

— И, Марк — каза тя на Рос, — когато последния път закусва с принц Мухамад бен Рашид, дали случайно не му спомена, че Мич Рап е жив?

Той заклати глава още преди да е изслушал въпроса докрай.

— И не си му казал нищо за тайната къща на ЦРУ? — Кенеди се държеше така, сякаш разполагаше с неопровержими доказателства, но в действителност блъфираше.

— Не съм говорил с него за нищо подобно.

— Е, следващия път, когато отново разговаряте, попитай го дали е знаел, че сред най-близките му приятели има човек, обявил награда от двайсет милиона долара за главата на моя най-главен експерт по борбата с тероризма. И докато сме още на същата тема, попитай го как се чувства по повод факта, че Саид Ахмед Абдула е раздал за една година над сто милиона долара на терористични организации.

— Да не искаш да кажеш, че и той е замесен?

Тя поклати глава и стана.

— Още не, но повярвай ми, в него има нещо гнило. Той не ни е съюзник. — Айрини си взе папката. — Следващия път му кажи, че го подозирам и че ако успея да го докажа, да очаква посещение от Мич Рап. — Тръгна към вратата.

— Почакай малко. — Рос скочи от стола си. — Не сме свършили.

Кенеди се спря и погледна през рамо.

— Напротив, свършихме. Капнала съм от умора. Докато вие тримата успокоявахте съюзници, чиято лоялност към нас е под въпрос, аз прелетях половината свят и свърших за един ден толкова, колкото сто юристи от Министерството на правосъдието и още толкова дипломати от Държавния департамент не можаха да свършат за две години. Отивам си вкъщи да се наспя.

— Спри — каза шефът й. — Трябва да го върнеш.

— Съжалявам… не мога да го направя. Не е под контрола ми.

— Лъжа! Ти просто не искаш да го върнеш.

Тя се спря. Бавно се обърна и отговори:

— Марк, Мич Рап е направил повече за сигурността на тази страна, отколкото всички вие в тази стая взети заедно. Питай президента и той ще го потвърди. Не е зле да започнеш поне малко да му помагаш, вместо да му се пречкаш непрекъснато.

— Този човек е безразсъден, Айрини. Трябва да бъде докаран тук и да бъде поставен под контрол.

— Желая ти късмет… Но помисли добре дали искаш да се окажеш на пътя на Мич Рап.

— Това заплаха ли е?

Тя сви рамене.

— Само факт. Те убиха жена му. Не можеш да го контролираш. Той ще избие до един всеки, който е замесен в това. И ако разбере, че защитаваш саудитците, при положение, че имаме неопровержими доказателства, че Саид е платил двайсет милиона за смъртта му… е… ами… само ще кажа, че не бих искала да съм в охраната ти.

Кенеди отвори вратата и излезе.

Никой не мръдна от мястото си. Рос остана прав като статуя пред президента. Бузите му бяха зачервени, а ръцете — стиснати силно в юмруци. Той мигна неколкократно, сякаш не искаше да приеме насериозно заплахата на Айрини.

— Ама тя ме заплаши! Не може да го прави.

Всички присъстващи в кабинета имаха дипломи по право. Такава беше конюнктурата в политиката. Главният прокурор Стоукс обаче беше единственият, влизал в съдебна зала. Той поклати глава и отвърна:

— Тя просто изказа мнение на какво би бил способен Рап. Това не беше заплаха.

Рос не беше очаквал подобна реакция от своя съюзник и приятел. Той се обърна към президента:

— Не мога да работя повече заедно с нея. Трябва да направим нещо.

— Седни, Марк. — Президентът погледна в очите най-скорошния член на кабинета. Болестта провокираше Хейс по-често към размисъл. Неговата предишна склонност на всяка цена да бъде победител в спора беше останала в миналото. Сегашната си тактика намираше за много по-продуктивна. Хейс седеше и слушаше. Оставяше водените от егото си съветници да се изтощят. През последните четирийсет и осем часа той беше стигнал до извода, че Рос не е подходящ за поста, но ако го смени с друг, ще изпадне в много по-трудно положение. Човек като Рос не би си тръгнал тихо и спокойно. Той щеше да залее медиите със секретна информация. Щеше да си постави за главна цел да унищожи Кенеди. Тя не го заслужаваше, а Хейс не искаше и да й губи времето заради подобни глупости. Нейната работа беше много по-важна. Време беше да обуздае егоизма и да напомни на всички кой е техният началник.