Винс Флин - Лиценз за убиване

Късно в понеделник следобед те пратиха човек в апартамента му. Сградата беше красива и граничеше с Щадпарк, малко на юг от вътрешния кръг на Виена, на няма и два километра от офиса му. В сградата имаше петдесет и две жилища. Не блестеше с разкош, но определено тук живееше само висшата класа. Имаше портиер и охранителни камери, затова трябваше да проявят изобретателност. Изпратиха двама агенти, които се престориха на влюбена двойка. Били се изгубили и търсели стар приятел, който май живеел в тази сграда. След трийсетминутно безпредметно бъбрене агентът мъж уж си спомни точния адрес на сградата, която търсеха. Името много приличало на това, но всъщност сградата се намирала на три пресечки оттук. Когато портиерът излезе навън, за да им покаже как да стигнат, двама мъже с шперцове незабелязано влязоха вътре.

Те не си направиха труда да поставят микрофони. Абел беше минал в нелегалност и беше малко вероятно да се върне тук скоро. Визитата им имаше за основна цел събиране на информация. Агентите останаха в апартамента девет часа и подробно преглеждаха всеки квадратен сантиметър. Не отнесоха нищо със себе си, но фотографираха всичко, което би могло да е от значение: стари адресни указатели, бележки, написани на ръка, папки и снимки. После цифровите фотографии бяха качени на лаптоп и оттам директно изпратени на екипа за незабавен анализ. Те отвориха всяка една книга и я прелистиха страница по страница. Всеки един електрически уред беше огледан много прецизно, всяко парче храна, суха или замразена, беше проверена дали е истинска. После започнаха да проверяват стая след стая, оглеждайки подовете, стените и таваните за скривалища.

Бяха го правили и преди, и то много пъти. По това къде и как живееше човек те можеха да разберат много за него. За техните повече от петнайсет години работа в ЦРУ агентите не бяха виждали толкова чисто, подредено и излъскано жилище. Нямаше съмнение, че този Абел е професионалист, обсебен от своята педантичност. Трийсет минути след началото на претърсването те вече се съмняваха, че ще намерят каквото и да е тук. Обекти като този проявяваха изключителна предпазливост и не държаха у дома никакви уличаващи ги вещи и документи. Те използваха за целта трезори или неугледни складове, чрез които би било трудно да стигнат до тях. Малко след полунощ един от агентите излезе през главния вход на сградата, а другият остана и все пак постави няколко микрофона за всеки случай. Изчака двайсет минути и също си тръгна през главния вход. Предишният портиер се беше сменил с нов. Този най-вероятно щеше да си помисли, че са били на гости на някой от собствениците в сградата.

Рап, Коулман и останалите отидоха в хотела малко преди единайсет вечерта. Пътят с кола от Рияд до Катар мина без произшествия. Самолетът ги чакаше, зареден с гориво и готов за полет. Към шест вечерта отлетяха към Виена. Чрез подставена туристическа агенция, чийто истински собственик всъщност се явяваше ЦРУ, те резервираха шест отделни стаи в „Европа“. Две от тези стаи, между които имаше преход, бяха записани на едно име и се използваха като команден пост. Останалите четири стаи бяха резервирани на имената, записани във фалшивите паспорти на членовете на екипа. Тези стаи се използваха за спане.

Водач на екипа беше Милт Джонсън. Прехвърлил шейсетте, той отдавна не беше на щат в ЦРУ, а частен специалист на свободна практика. Което за него беше добре, защото означаваше, че си взима пълната пенсия, а към нея получава и заплата, с трийсет процента по-голяма от тази, която е получил през последната си година работа в Управлението. Обикновено Милт разпределяше работата на екипа си на две смени от по дванайсет часа. Ако нещата загрубееха, а обикновено така и ставаше, хората му трябваше да са отпочинали, защото щеше да включи всичките на място. Действията на Милт бяха добре познати и стандартни. Хората му наемаха коли от най-често срещащите се марки и модели, държаха резервоарите непрекъснато пълни догоре и винаги имаха поне един човек с мотоциклет или скутер. Той наемаше твърде високи или твърде ниски хора само в най-крайни случаи. Нито твърде красиви. Неговите служители бяха снабдени с якета с две лица, шапки, слънчеви очила или очила без диоптър. Той винаги имаше под ръка сценичен грим и никога не позволяваше на хората си да пият кафе. Кафето означаваше ходене до тоалетната, а прекалено честите посещения на тоалетната водеха до опасността да изпуснат обекта. Знаеше го от собствен опит, защото веднъж по този начин беше провалил много важна операция за проследяване.