Винс Флин - Лиценз за убиване

— Помни за аварийния изход — каза тихо в слушалката й Милт. — Ако нещо се обърка, в края на коридора има тоалетна и стълбище.

Сградата беше с U-образна форма с вътрешен двор. Сара продължи по коридора до самия му край и зави по следващия надясно. Офисът на Абел трябваше да е вляво, някъде в средата на коридора. Номер 318. Дотук всичко беше чисто. В десния джоб на шлифера й имаше малък черен предмет, подобен на пистолет, който всъщност беше шперц за отваряне на врати. Благодарение на него й бяха необходими не повече от две секунди, за да проникне вътре. Зави по коридора и веднага разбра, че нещо не е както трябва. Пред офиса на Абел се бяха скупчили хора. Сара ги огледа добре и наведе глава към вестника. Милт вече говореше в ухото й:

— Мини бавно покрай тях и после продължавай напред.

Сара възнамеряваше да стори същото и преди той да я инструктира. Отново вдигна глава и преброи три глави. Всичките мъже — единият от тях много висок и двама средни на ръст. Погледна към вестника и в същия миг забави крачка. Пред нея вляво оставаха четири врати. Погледна към следващата врата, за да могат да разчетат номера — 312. Мъжете стояха пред офиса на Абел. Пулсът й се ускори и тя се запита дали Милт вече го е разбрал.

Гласът му прозвуча в миниатюрната слушалка:

— Мисля, че те ни развалят партито. Дай ми лицата им в близък план и тръгни към дамската тоалетна.

Сара го послуша. Когато се доближи на не повече от три-четири метра, тя се обърна към тях и се усмихна. Забеляза, че между тримата мъже стоеше и някаква жена. Сара видя само разрошената й руса коса, но когато приближи, двамата по-ниски мъже я обградиха и я скриха от погледа й. Всичко в езика на телата им и в израженията на лицата им загатваха нещо нередно. Стори й се, че те се ядосаха само защото тя беше дръзнала да ги погледне. Сара веднага разбра, че са саудитци.

Рап се наведе над рамото на Милт, докато той превърташе записа. Милт работеше с клавишите на лаптопа и в същото време говореше със Сара, която си беше имала неприятности с офицери от саудитското разузнаване.

— Знам, че ги мразиш. Само залази спокойствие.

— Кълна се — отговори развълнуваният женски глас, — ако влязат в тоалетната, ще ги избия до един.

— Сара, предпочитам да не убиваш никого. — Милт стопира записа на кадър, на който двамата мъже се виждаха най-ясно. Високият и вторият, който беше среден на ръст. Той примигна и промърмори: — Проклет да съм!

— Какво? — попита Рап.

Милт се прехвърли на третия компютър, затвори картата и отвори файла, който му беше изпратен през нощта от Ленгли. Беше забравил да го покаже на Рап. На екрана се появи рисунка-фоторобот — същински двойник на високия мъж пред офиса на Абел, пред който току-що беше минала Сара.

— Кой е той? — попита Мич.

— Не знам. — Колегата му сви рамене. — Беше адресирано до теб с пояснение, че това е човекът, наел салвадорците.

Рап веднага разбра какво се случва пред вратата.

— Имате ли някакви несмъртоносни оръжия? — попита разтревожено.

— Електрошокови пистолети „Тейзър“.

— Къде са?

— Ето там, в черния куфар.

Той грабна черния куфар от пода, метна го на леглото и го отвори. Извади един от високоволтовите пистолети и го подхвърли на Коулман.

— Да вървим.

— Радиостанциите! — почти изкрещя Милт, който протегна към тях две малки защитени срещу подслушване радиостанции „Моторола“ с безжични микрофони и малки слушалчици с цвета на човешка кожа. — Заредени са и са готови за работа.

Рап и Коулман напъхаха радиостанциите в джобовете си, закачиха си микрофоните от вътрешната страна на яките и си поставиха слушалките в ушите. След като всичко беше готово, се запътиха към вратата.

— Милт — каза Мич, — обади се на Сара, че заповедта е да не убива никого, докато аз не отида там. И прати снимката в Ленгли, за да потвърдят дали е нашият човек.

— Какво, по дяволите, имат общо салвадорците с това? — попита Милт, но двамата излязоха, без да отговорят. — Защо ми се струва, че ще трябва да оправям кашата ви после? — Той нагласи микрофона си и веднага се разпореди екипът му да заеме нови позиции.

Таиб вече се съмняваше дали жената знае нещо повече. Бяха я измъкнали от апартамента й и я бяха завели в посолството. Таиб започна с ноктите на лявата й ръка. Изтръгна ги един по един. След третия тя запя друга песен. Ако в началото твърдеше, че не знае къде е шефът й, под въздействието на мъченията тя спомена, че вероятно е в Италия. Къде в Италия, попита я той. Тя отвърна, че не знае и че случайно го е чула да споменава нещо за Италия. Тогава Таиб реши да позволи на двамата си помощници да я изнасилят. Те и без това тръпнеха от желание и щяха да му бъдат благодарни. Самият той не би се унизил чак до такава степен, но знаеше, че обладаването обикновено правеше жените смирени като овчици.