Винс Флин - Лиценз за убиване

Излезе от мазето и се качи в кухнята. Даде им час. Яде сандвич, изпи чаша мляко и си намисли какви въпроси да й задава, когато отново се захване с нея. Абел беше човек, в живота на който технологиите играеха важна роля. Таиб го беше срещнал за пръв път преди пет години. Дори още тогава той носеше със себе си едно от онези устройства, комбинация между портативен компютър и мобилен телефон. Не можеше да не е оставил нещо в офиса си. Нещо, което да подскаже на Таиб къде е отишъл. Някаква информация, запаметена на компютър. Не можеше да си позволи да разочарова Рашид. Трябваше да открие германеца на всяка цена или принцът вече никога нямаше да му се довери.

Когато отново слезе в мазето, хората му свършваха с нея. Бяха я разсъблекли чисто гола и я бяха подпрели на масата. Ръцете й бяха завързани за краката на масата с кафяв кабел от електрически удължител. Сякаш чакаше само него. Той почувства възбуда и едва не се поддаде на плътското изкушение. Овладя се и тихо изрецитира салату-л-джумуа: „Аллаху акбар, Аллаху акбар… Ашахаду Анджи ла илаха илл Алллах… Ашахаду анна Мухаммадар расулуллах… Бог е велик, Бог е велик. Един е Аллах и Мохамед е неговият пророк…“

Молитвата обаче не успя да потисне желанията му и той си каза, че не може повече да стои в присъствието на тази изкусителка. Един от хората му с насмешка му каза, че ги била молила да спрат. Че споменала за някакъв сейф в офиса. Вече беше четири часът сутринта. Таиб ядосано нареди да я изнасилят още веднъж. Ако отидеха в офиса сега, щяха да предизвикат подозрения. По-късно сутринта щяха да я заведат в офиса.

Рап и Коулман слязоха по стълбите. Коулман се изстреля надолу като куршум. Заради болките в коляното и бедрото Мич се движеше малко зад него. Коулман го изчака на улицата и двамата тръгнаха забързано. Минаха покрай един полицай, но не му обърнаха внимание. Рап започна да жестикулира с ръце и да говори на Коулман на френски. Двамата бяха с джинси. Рап носеше черно яке, а Коулман — тъмнокафява куртка с големи джобове. Пристигнаха до входа на сградата за по-малко от три минути.

— Целим се с тейзъра в по-едрия — каза бившият „тюлен“, докато се качваха по стълбите.

— Да, той ми трябва жив.

— А другите двама?

— Зависи. Ти си гледай здравеняка. Аз ще се оправя с другите двама. Милт, кажи на Сара да направи бърз оглед. В момента влизаме в сградата.

Коулман кимна, когато Рап отново заговори на френски. Влязоха през тежките медни врати, продължиха необезпокоявани през фоайето и се насочиха към асансьорите. Имаха късмет и се изкачваха само двамата. Слушаха доклада на Сара, след като излезе от тоалетната и мина покрай офиса на Абел:

— Вратата е затворена. Мисля, че са вътре.

— Изчакай ни при асансьорите — нареди й Рап.

Пет секунди по-късно вратата се отвори и двамата слязоха на етажа. Срещнаха Сара по средата на коридора и се приготвиха да действат.

— Влизаме бързо. Аз съм пръв, Скот, ти си втори. И, Сара, искам да стоиш до вратата. Със заглушител си, нали?

— Да.

— Наведи се. Не искам някой от нас да бъде ранен от рикоширал или заблуден куршум. Ако срещнем някого в чакалнята и той не окаже съпротива, ние със Скот ще минем покрай него, а твоята задача ще е да го пазиш. Ако онзи направи някакво рязко движение или не се подчини, застреляй го. Ще можеш ли?

Тя кимна, но предложи:

— Защо първо не прокараме фиброоптичния кабел под вратата и да видим какво става вътре?

Рап поклати глава.

— Тя е права, Мич — съгласи се Коулман. — Няма да се забавим повече от пет минути.

— Нямам пет минути за губене и не искам да усложнявам нещата. Нахлуваме и свършваме за пет секунди, а не за пет минути. Стреляй по всеки, освен по момичето и високия тип.

— Дадено.

Рап продължи по коридора и зави надясно. Разположението на помещенията изникна в ума му по памет. Вътре имаше малка чакалня, а после врата водеше към кабинета на Абел. Когато наближи на пет крачки от вратата, той бръкна под якето и извади от колана деветмилиметровия глок. Оръжието беше доста дълго със завинтения на цевта заглушител. Рап се спря до вратата и погледна назад, за да види дали Коулман и Сара са зад него. Вдигна дясната си ръка, наведе се напред и хвана дръжката.

Времето сякаш спря за миг. Той затвори очи, приведе се още по-ниско, пое си дълбоко въздух и натисна дръжката. Влетя с лявото рамо напред, с насочен пистолет. Озова се в чакалнята, която беше широка приблизително три метра и дълга четири метра и половина. Вдясно имаше бюро, вляво — канапе, а по средата се намираше вратата към кабинета. Чу мъжки гласове оттатък. Тръгна из стаята и тогава долови думи на арабски. Забави крачка за секунда и се ослуша, за да определи къде се намират. Каза си, че няма време за губене. Едва ли бяха извадили оръжието си, а дори и да бяха, едва ли щяха да реагират толкова бързо.