Винс Флин - Лиценз за убиване

Рап влетя в кабинета. Бързо провери отляво и веднага ръката с пистолета се плъзна хоризонтално надясно. Тримата стояха зад голямо бюро. Част от рафтовете с книги беше издърпана настрани и в стената се виждаше сив стоманен сейф. Тримата бяха с гръб към него и дори не се обърнаха назад.

— Хей, момчета — обади се Рап.

Всички се извъртяха изненадани, включително и момичето. Погледът му се спря за част от секундата на ръцете им. Мъжът отдясно държеше пистолет и той се прицели в него. Тъкмо понечи да го предупреди „Не си го и помисляй“ и онзи мръдна. Ръката беше отпусната, оръжието беше на нивото на бедрото му. Рап го гледаше в очите, но забеляза движението на пистолета. Натисна спусъка и го улучи право между очите. Главата на мъжа се удари в етажерката и той се свлече на пода.

Коулман вече беше влязъл в кабинета с готов за стрелба тейзър. Прицели се в останалия най-вдясно мъж и стреля. Устройството изстреля две тънки иглички и те се забиха в гърдите на мъжа. През жиците, свързващи устройството с игличките, премина ток от двайсет хиляди волта и разтресе нещастника. Той падна на колене с изкривено от болка лице. Коулман го почерпи с още една порция ток и онзи падна на мокета по очи, останал без сили. Рап и Коулман се прицелиха почти едновременно в Таиб, докато Сара затвори вратата към коридора.

— Не прави глупости — предупреди го Рап, но веднага се досети, че ще има проблем. Жената стоеше твърде близо до саудитеца. Лесно можеше да го застреля, но го искаше жив. Мъжът бързо издърпа жената пред себе си като щит. Сграбчи я за гърлото с едната ръка и с другата за косата.

— Свалете оръжието.

— Или какво? — попита Рап.

— Или ще й счупя врата.

Таиб усили натиска върху гърлото. Рап прецени шансовете си. Мъжът почти изцяло се беше прикрил зад жената. Той потърси светкавично покрай нея тялото на насилника и откри пролука. Насочи цевта шест сантиметра по-надолу и натисна спусъка.

Деветмилиметровият куршум удари Таиб в десния лакът и раздроби ставата. В резултат дясната му ръка моментално се отпусна, а лявата пусна жената. Инстинктивно понечи да хване със свободната си ръка полуоткъснатата предмишница на другата. В същото време жената се преви надве и вдиша дълбоко. Миг по-късно в гърдите на Таиб се забиха игличките и той беше разтърсен от мощен електрически шок.

Абел слезе от влака, покрил устата си с кърпичка. Благодари на бога за създаването на Европейския съюз. Отдавна беше отминало времето на митниците и имиграционния контрол, разположени на всяко гранично КПП и на всяко летище или пристанище. Сега всички бяха едно голямо щастливо семейство и европейските граждани можеха свободно да влизат от една страна в друга. Това беше добре дошло за него. Той беше взел влака от Венеция за Милано, където пренощува в един обикновен хотел близо до гарата. Вечеря сам в малко кафене. Вече не можеше да си позволи скъпо вино, храна и хотели. Ако Рашид не му пратеше парите до обяд, целият му къртовски труд и цялата игра с многото хитри ходове щяха да са отишли напразно.

На сутринта взе първия експрес в северна посока. За щастие този беше много по-комфортен от стария и мръсен влак на италианските държавни железници, с който беше пътувал от Венеция до Милано. Спряха единствено в Киасо и после пресякоха границата. Влакът продължи на север през красивия пейзаж. Почти цялата сутрин се движиха в планината, а после излязоха на равното и се насочиха право към Цюрих. Абел изчете пет вестника, за да се информира за смъртта на Саид. Всичките статии бяха бедни на факти. Още беше твърде рано да се каже със сигурност какво се е случило, но той беше сигурен, че е бил Рап.

Влакът пристигна в Цюрих няколко минути преди дванайсет на обяд. Очилата му бяха в джоба, когато мина покрай конзолата на охранителната камера, закрил с кърпичка лицето си. Абел забързано теглеше куфара си на колелца. Но не отиде направо на паркинга за таксита. Пресече улицата и тръгна на юг, по Банхофщрасе, към езерото. Познаваше добре Цюрих, както и всеки по-голям град в света. Имаше тук апартамент, който ползваше и като офис. Но нямаше намерение да стъпва в него.

Само след десет минути ходене пеша се озова в центъра на един от най-престижните и скъпи търговски райони. Зави на изток и се качи на един от ниските мостове над река Лимат. Намери празна пейка на източния бряг, седна и включи електронния си секретар. Докато чакаше екранът да оживее, погледна към сивото небе. Без никакви облаци, само сива пелена. От реката го лъхна студен вятър и Абел вдигна яката на шлифера си.