Винс Флин - Лиценз за убиване

Така дойде понеделник сутринта, а Абел продължаваше да търси отчаяно начини да остане в Европа. Топлото време през уикенда беше прекъснато от нахлулия откъм Адриатическо море студен атмосферен фронт. Абел остана буквално единственият човек на плажа. Предприе дълга разходка чак до южния край на острова. От хотела му дотам беше приблизително шест километра. Идеята да смени самоличността си го беше завладяла. Време беше да прелисти страницата и да започне нова глава от живота си. В Париж, Милано и Цюрих работеха едни от най-добрите пластични хирурзи в света. Не смяташе да се подложи на някакви драстични процедури. Може би повдигане на брадичката, нов нос и един от онези микролифтинги на лицето. Нищо прекалено сложно. Само колкото да се подмлади. Останалото щеше да постигне с нов гардероб. През последните двайсет години се беше придържал към стила на европейски аристократ. Може би спортно-елегантните дрехи щяха да му отиват повече. По-младите жени харесваха повече спортно облечените мъже.

Абел се върна в хотела малко след един на обяд и обядва в градината. Поръча си салата и супа с боб. Вече пет дни ядеше тежки калорични ястия и реши, че е най-добре да се върне към старите си хранителни навици. В противен случай новото му амплоа щеше да е на шишко. Познаваше един добър фалшификатор, който навремето беше работил за ЩАЗИ. Човекът вече беше на седемдесет и няколко години, но продължаваше да е в крак с последните новости в занаята. Той се беше преместил във Виена и там си беше организирал бизнеса. След като си изяде супата, Абел реши, че ще се оперира, ще се покрие някъде за около месец, докато спаднат отоците, и тогава ще отиде при фалшификатора. Ще бъде напълно нов човек и ако е достатъчно предпазлив в изграждането на новия си живот, може дори да остане в Европа. Вероятно в Южна Франция или в Монако. Ще се скрие точно под носа на преследвачите си в тълпата от богаташи и аристократи.

Избърса устата си и въздъхна. Сега имаше на разположение достатъчно време и пари. Светът беше необятен. Със сигурност беше в състояние да изчезне. Сервитьорът отнесе празните чинии и го попита дали ще иска нещо друго. Абел поръча капучино и реши да провери състоянието на финансите си.

Включи електронния си секретар и натисна няколко от малките клавиши. Влезе в Интернет и извади списъка със запаметените сайтове. Най-отгоре бяха адресите на неговите банки. Избра първата банка и пет секунди по-късно на екрана излезе неговият финансов баланс.

Германецът озадачено примигна няколко пъти. Не, това не беше възможно. Сърцето му се разтуптя. Сигурно имаше някаква грешка. Излезе от Интернет и се накани лично да се обади по телефона в банката, но размисли. Отново включи компютъра и избра адреса на следващата си сметка. Нетърпеливо стисна малкото пластмасово устройство, докато секундите се точеха като цяла вечност. Когато информацията по втората му сметка се появи на екрана, той буквално подскочи и събори стола си. Сервитьорът тръгна към него, за да го пита дали всичко е наред, но Абел не му обърна никакво внимание. Хукна към хотела, като през цялото време ругаеше през зъби, а вените на челото му пулсираха. Реши да провери третата сметка. Пръстите му се движеха бясно по миниатюрната клавиатура. После четвъртата. Всичките пет сметки бяха изпразнени. Във всяка една от тях балансът му беше равен на нула. Единайсетте милиона долара се бяха изпарили. Абел закрачи напред-назад в апартамента, който беше наел за хиляда и двеста долара на вечер. Изкрещя толкова силно, че чак остана без дъх. Миг по-късно обаче се овладя. Трябваше да разгадае какво се беше случило. Със сигурност беше някаква грешка и не можеше да няма начин тя да се оправи. Познаваше банкерите лично. Подобно нещо беше невъзможно. А дали? Саид притежаваше милиарди. Влиянието му върху всички тези банки беше огромно. Швейцарците бяха много предпазливи с клиентите си. Знаеше за случаи, в които те превеждаха парите на отделна сметка и ги даваха едва когато двете страни уредяха спора си.

Абел беше бесен. Беше планирал всичко и проклет да бъдеше, ако се оставеше да го изиграе някакъв си аматьор като Саид. В края на краищата разполагаше с умения и възможности, каквито нито Саид, нито Рашид притежаваха. Той беше професионален оперативен офицер от разузнаването и можеше да потъне вдън земя, когато си поиска. Те не можеха. Отвори сейфа и включи своя спътников телефон с кодирана връзка срещу подслушване. Веднага щом се появи сигнал, набра номера на Рашид в Рияд. Когато секретарят вдигна, Абел се представи и каза, че му дава десет секунди да го свърже с принца. Знаеше, че Рашид го търси, и предположи, че хората му няма да чакат втора покана.