Винс Флин - Лиценз за убиване

Той се приближи до Рашид и прошепна нещо в ухото му. Рашид кимна, след което помоли гостите да го извинят, но важни дела го карали да прекъсне срещата си с тях. Мъжете станаха и бавно-бавно се изнизаха от кабинета. Таиб застана отстрани, стиснал юмруци.

Когато процесията се източи навън и вратите бяха затворени, Таиб се поклони ниско и каза:

— Принце мой, извинявам се за нахлуването.

Рашид го изгледа. Познаваше Таиб от единайсет години, още от ранната му кариера в саудитското разузнаване. Той се славеше с това, че винаги довършваше започнатото докрай и умееше да си държи езика зад зъбите. Мнозина вършеха работата си докрай, но малцина умееха да пазят тайна. Таиб не беше лекомислен и веселяк, но също така не беше меланхолик, не избухваше за щяло и не щяло, не издаваше никакви емоции. Той беше сериозен и упорит и Рашид харесваше това в него. Затова и видът му сериозно притесни принца.

— Предполагам, че нещата в Америка не са завършили добре.

Таиб примигна колебливо. Премеждията в Америка вече бяха далечен спомен за него. Той падна на коляно. На болното си коляно. Наведе глава и отвърна:

— Извинете ме, принц Мухамад, но ви нося ужасни новини.

Рашид силно издиша през ноздрите си и му кимна да продължи.

— По пътя ми от летището за насам ми се обадиха от офиса. — Вдигна глава и хвърли бърз поглед към принца. — Малко преди да пристигна в Рияд е станала експлозия.

— Къде? — предпазливо попита Рашид.

— Пред седалището на „Абдула Телекомюникейшънс“.

— „Абдула Телекомюникейшънс“ — повтори принцът, напълно шокиран. — Каква експлозия?

— Самоубийствен атентат.

— Самоубийствен атентат. — Рашид беше объркан. Кралството доста успешно изнасяше атентатори-самоубийци за другите страни. От време на време някой заблуден се взривяваше и на територията на Саудитска Арабия, но винаги срещу мишени на Запада, обикновено американски. — Има ли загинали?

— Боя се, че да. — Таиб отново виновно наведе глава. — Саид Ахмед Абдула.

Веднага щом чу името на приятеля си, Рашид загуби ума и дума. Миг по-късно се овладя и попита:

— Как?

— Според свидетелите Саид излизал от джамията след края на обедната молитва и пресичал улицата, за да се върне в офиса си. Атентаторът го е чакал. Той се приближил до него и го прегърнал, а после се самовзривил.

— Кой е бил атентаторът?

— Още не знаем.

— Защо самоубиец-камикадзе ще иска да убие Саид?

Таиб от известно време също си задаваше този въпрос.

Принцът стана, вдигна полите на робата си и слезе от платформата на трона си.

— Стани — каза. През ума му мина ужасен сценарий. — А какво стана с нашия бизнес в Америка?

Таиб се изправи и отвърна:

— Не можах да оправдая очаквания ви, принце мой. — Цяла нощ беше обмислял отговора си. Истината беше, че и сам не знаеше какво точно се е объркало, но дори само това обстоятелство само по себе си красноречиво свидетелстваше за неговия провал. — Хората, които изпратих да свършат работата, изобщо не се върнаха.

— Какво стана с тях?

— Не знам.

— Значи Мич Рап е още жив. — Изречението беше по-скоро констатация, а не въпрос.

— Така мисля.

— И за капак на всичко е загинал моят добър приятел Саид. — Рашид тръгна по мраморния под и се спря до малкия прозорец. Умът му не го побираше защо мюсюлманин би искал да отнеме живота на Саид. Рап обаче имаше достатъчно мотиви. Той си спомни, че беше предупредил приятеля си да си държи устата затворена. Американците бяха разбрали за обявената от него награда и Рап беше дошъл в Саудитска Арабия да убие виновниците за смъртта на жена му.

— Знам какво си мислите, принце мой, но не виждам как Рап би могъл да напусне Америка и да организира удара толкова бързо. И кой би се съгласил да бъде самоубиец?

— Може сам да се е взривил? — предположи Рашид.

Таиб помисли няколко секунди.

— Изучавал съм Рап — отвърна. — Той никога не би извършил самоубийство, освен ако не го принудят. По-скоро би застрелял Саид.

— Тогава ми кажи защо един мюсюлманин, брат по вяра, би желал смъртта на Саид?

— Може и да не е бил мюсюлманин.

Принцът се намръщи.

— Не може да има атентатор-самоубиец, който да не е мюсюлманин. Да си видял някъде евреин самоубиец? Дори ирландците по време войната им с британците никога не са прибягвали до самоубийствени атентати. Единствената друга нация, която е използвала подобна тактика в съвременната история, са японците. Съмнявам се, че японци са убили Саид.