Винс Флин - Лиценз за убиване

— Прави малки крачки — каза му, избута го и затвори вратите на микробуса.

Уахид се оттласна с ръка от колата и тръгна към джамията, докато той го придържаше здраво. Изминаха няколко метра и се спряха под едно палмово дърво.

— Помни… не прави нищо глупаво.

Очите на Уахид бавно свикваха със светлината.

— Защо постъпваш с мен така?

— Да кажем, че кралят харесва бащата ти и точка по въпроса.

Уахид се усмихна, горд, че освобождаването му е било подпомогнато не от кого да е, а от самия крал на Саудитска Арабия. Новината сякаш му даде необходимата енергия да върви. Стигнаха до ъгъла на сградата. Камерата беше точно над тях. Рап не се притесняваше. Уахид се изправи без чужда помощ. Погледна през улицата към красивата джамия, която баща му беше построил, и се развълнува. Разплака се, но Рап го прекъсна:

— Хайде. Ще имаш време да плачеш по-късно. Не оплесквай нещата точно сега.

Помогна му да заобиколят сградата. Точно отпред имаше фонтан, ограден от каменни пейки. Ако Уахид не беше в състояние да остане изправен, Рап щеше да го остави на пейката и да изчака баща му да дойде при него. Двамата стояха в продължение на минута до фонтана. Рап извади бутилка с вода и даде на саудитеца да пие.

— Как се чувстваш?

— По-добре. — Той примигна няколко пъти срещу яркото саудитско слънце.

Предната врата на джамията се отвори и отвътре излязоха двама мъже.

— Малко остана — каза му Рап. — Ти стой тук и не мърдай. Разбра ли?

— Да.

— Ако се опиташ да пресечеш улицата, ще бъдеш застрелян. Разбра ли?

— Да.

Стори му се, че погледът на Уахид е разсеян като на наркоман.

— Повтори: какво ще се случи с теб, ако пресечеш улицата?

— Ще бъда застрелян.

— Точно така. — От джамията излязоха още няколко мъже. Пулсът на Рап се ускори. Той носеше в себе си деветмилиметров глок със заглушител, с два резервни пълнителя, общо четирийсет и девет патрона, и ножа. Уахид се олюля и Рап го хвана за ръката. — Искаш ли да седнеш?

— Не, добре съм. — Саудитецът се разкрачи широко за по-добра опора.

Излизащите от джамията вече заприличаха на поток. Рап беше виждал баща му само на снимка, но дори и да се беше срещал лично, това едва ли щеше да му помогне. С всичките тия чаршафи на главите, бели роби, бради и слънчеви очила беше много трудно да разпознаеш когото и да било. Поради същата причина не се тревожеше за охранителната камера. Както предполагаше обаче, бащата се движеше с многоброен антураж. За него отвориха и двете врати и той излезе от джамията с по един мъж от двете му страни и цяла процесия след него. Уахид изведнъж се напрегна. Рап се обърна да види дали не е познал някого от тълпата. Така беше.

— Стой спокойно — каза му. — Когато прекоси наполовина улицата, аз ще се отдалеча. Това ще е сигнал за хората ми да пуснат заложника. Ако направиш и една крачка в друга посока, ще получиш куршум.

— Какъв заложник? — попита Уахид, който се обърка от внезапния обрат.

Нямаше никакъв заложник, но Рап целеше да отвлече вниманието му. Процеди:

— Нали не очакваш да те предам, без да получа нещо в замяна?

Бащата поговори с неколцина от хората и тръгна да пресича улицата. Следваха го поне десетина мъже. Рап застана нащрек. Ако Саид продължеше по права линия, той щеше да мине на метър и половина отдясно. Провери Уахид за последно.

— И помни: никакви резки движения. Когато стигне до тротоара, можеш да се приближиш към него. Но нито секунда по-рано. — Бащата беше пресякъл улицата наполовина. Рап отстъпи настрани и каза: — Късмет.

А на себе си тихо промърмори: „Дано на теб и баща ти да ви хареса в Ада.“

Саид вървеше бавно. Той мина покрай Уахид, но нищо не привлече вниманието му. Рап извади от джоба си детонатор с дистанционно действие. Хвърли бърз поглед към пулта и натисна първия бутон отляво. На малкото екранче светнаха няколко чертички, което означаваше, че сигналът е добър. Най-трудното при взривяването на дистанционна бомба беше закарването й до целта. Затова беше чакал до последния момент.

Планът беше прост. Уахид и баща му щяха да умрат като терористите, които спонсорираха. Всичко необходимо чакаше Рап, когато той кацна в Катар. Бежово тактическо елече, блокчета пластичен експлозив C-4 с дължина десет сантиметра, сачми от лагери, фитил и детонатор с дистанционно задействане. Парчетата пластичен експлозив бяха със залепваща се страна. Тактическото елече имаше ленти велкро отстрани и отпред. Отпред на гърдите имаше голям джоб, предназначен за керамична плоча, която да защитава сърцето по време на бой. Рап отряза три блокчета C-4 — две за долните джобове и едно за джоба на гърдите. Отлепи лентата на блокчето и натика в тестообразното вещество сачмите. Така приготвените парчета напъха в джобовете и ги свърза с жици и с кордата-фитил. Уахид щеше да се превърне в ходеща противопехотна мина.