Винс Флин - Лиценз за убиване

Рап стисна силно волана и влезе в добре поддържания бизнес район. Сълзите му отдавна бяха пресъхнали и заместени от нажежен до бяло гняв, благодарение на който оставаше концентриран и не се отклоняваше от целта на мисията си. За повечето хора търсенето на възмездие за смъртта на жена ти беше разбираемо, но неприемливо. Представата да отнемеш чужд живот, независимо колко е виновен човекът, се смяташе за грях и престъпление от мнозина. За Рап обаче не беше така. За него това щеше да е поредната му служебна задача, само че с известен личен елемент. През последните петнайсетина години беше убил доста хора. За малцина от тях изпитваше жал, повечето презираше до дъното на душата си. Те се бяха хванали като удавници за сламка за тяхната извратена и тесногръда версия на исляма, докато светът ги смяташе за побъркани. Вярваха в святото дело и благородството на атентаторите-самоубийци, които безмилостно убиваха малки деца.

Винаги правеше всичко възможно, за да не пострадат невинни, но днес за пръв път щеше да изневери на този принцип. Хора като Саид винаги пътуваха с братовчеди и племенници, секретари, прислужници и приятели. Колко и кои от тях бяха пряко виновни за смъртта на жена му Рап не знаеше, но много вероятно беше повечето от тях, ако не и всички, да са съучастници, тъй като са знаели за плана. Това беше ли достатъчно, за да ги екзекутира? Този въпрос го мъчеше от известно време. В края на краищата споменатите мъже бяха негови врагове. Всички те бяха уахабити, които непрекъснато призоваваха към джихад и приветстваха обезглавяването на цивилни служители в Ирак. Мъже, които държаха жените си заключени у дома. Мъже, които вероятно бяха посрещнали с възторг и смъртта на Ана. Само като си помисли, че са се зарадвали на гибелта на жена му, забрави всякакво състрадание.

Намали скоростта и зави надясно. Микробусът беше единственото превозно средство по улицата. Зовът за молитва се чуваше надалеч. Рап видя някакъв човек да се приближава към него. Беше с бяла кърпа на главата, прикрепена от семпло черно въже, облечен беше в бяла носия, куфия. Мъжът беше с черна брада и носеше слънчеви очила. Изглежда, бързаше, на няколко пъти погледна назад дали някой не го следи. При други обстоятелства подобно подозрително поведение би привлякло вниманието на Рап, но в случая беше лесно да се досети защо бързаше този човек. Страхуваше се да не го хване религиозната полиция и да не го бичуват задето не е отишъл да се моли.

Рап забави, когато стигна до следващото кръстовище. Джамията и седалището на „Абдула Телекомюникейшънс“ се открояваха сред останалите сгради най-вече с размерите и местоположението си. Офисната сграда представляваше бетонен блок. Джамията обаче беше богато украсена с орнаменти. Досега не беше виждал такава. Четирите кули-минарета ограждаха масивен златен купол на върха на основната сграда. Предположи, че златото е истинско. Отпред, в единия ъгъл на сградата, забеляза охранителна камера, която покриваше зоната около главната врата. Той се насочи направо натам и после зави наляво. Обиколи наоколо и спря на място, което не се следеше от камера. Освен това то се намираше в сянка и от него се виждаше джамията. Изгаси двигателя и отиде отзад да провери Уахид. Изправи го да седне и го подпря на стената на микробуса. Свали превръзката от очите му и го попита на арабски как се чувства. Той му отговори, че е жаден. Рап му даде малко вода.

— По-добре ли си? — попита го после.

Уахид кимна.

— Ще можеш ли да вървиш?

— Не знам.

Рап извади нож и сряза пластмасовите белезници на глезените на Уахид. Каза му да раздвижи краката си и го попита дали иска още шоколад. Той кимна. Мич извади ново блокче и го пъхна в завързаните му ръце.

— Паркирали сме до офиса на баща ти. — Забеляза, че Уахид се изненада. — Баща ти не знае, че ще има размяна. Разбираш ли?

Арабинът кимна.

— Отвън има човек, който ще те държи на прицел през цялото време. Ако направиш нещо глупаво, ще те застреля. Не искаме да се стига дотам, ясно ли е?

— Да.

Рап погледна часовника си. В действителност нямаше никакъв човек с пистолет, но Уахид щеше да си мисли точно обратното.

— Готов ли си да тръгнеш?

— Да.

Рап сряза и белезниците на китките му, след което добави:

— Знаеш, че и аз ще те убия, затова не бъди глупак.

С ножа в едната ръка, той се престори, че оправя робата на Уахид, а всъщност опипа нещо на елечето му. След като се увери, че е там, отвори задната врата. Джамията щеше да започне да се изпразва след няколко минути. Помогна на Уахид да слезе от микробуса. Със слънчеви очила, тъмна кожа и черна брада Мич минаваше за местен. Позволи на Уахид да поседи двайсет секунди. Не му даде очила, защото искаше Саид да познае сина си. Хвана го под мишница и му помогна да се изправи на крака. Уахид пристъпи и залитна. Рап бързо го подхвана, за да не падне на асфалта. Изправи го и го подпря на микробуса.