Винс Флин - Лиценз за убиване

Целуна я по челото и каза:

— Още те обичам.

— Благодаря ти за разбирането, скъпи.

Двамата стояха безмълвни в продължение на няколко минути. Накрая Клаудия каза:

— Да се върнем в леглото.

Луи поклати глава.

— Не.

— Защо? — попита тя и се уплаши, че той наистина ще я напусне.

— Трябва да се махнем оттук веднага. Приготви багажа си.

Първата му реакция беше, че си играят с тях, че им подхвърлят дезинформация, за да ги накарат да се впуснат в диво преследване, в което да изгубят време и сили. Освен това не искаше да повярва, че убийците на жена му могат да притежават и някакво благородство. В противоречие с това обаче налице бяха пет милиона долара на негова сметка. Според Кенеди имаше също така и прочувствена изповед, извинение и молба, написани от жената, която беше видял да повръща на пътя край неговата къща. През годините Рап беше видял много, беше преживял какви ли не изпитания, но случилото се го объркваше. Нямаше логика. Ако разполагаше с време, щеше да се опита да разгадае ребуса. Щеше да анализира известните факти, да провери тези, в които не беше сигурен, и накрая да реши кое е уловка и кое не е. Щеше да разкрие истинските намерения и да прецени дали убиецът или убийците не са му устроили капан. Той каза на Кенеди да нареди на Дюмонд да изпразни всичките сметки на Абел и да държи под око банките. Колкото и предпазлив да беше този тип и където и да се криеше, щом разбереше, че единайсетте му милиона долара са се изпарили, щеше да поиска обяснение. В същото време обаче трябваше да се съсредоточи върху срещата между баща и син.

Рап пристигна в столицата Рияд тъкмо когато отекна призивът на ходжата за обедната молитва. Движението отначало намаля, а после колите напълно изчезнаха. Затвориха всички магазини и изпразниха улиците. Чрез свой източник в Рияд Кенеди му беше потвърдила, че бащата в момента се намира там, където той очакваше. Саид Ахмед Абдула беше последовател на крайно радикалната ислямска секта, наречена уахабизъм. Той беше построил безброй джамии, сиропиталища и религиозни училища — ръководени от мюсюлмански духовници, изпълнени с омраза към Запада. Много саудитци спазват строгите порядки на тяхната вяра, докато са в кралството, но щом напуснат страната, се отдават на забранените удоволствия — хазарт, алкохол, понякога наркотици и най-вече секс. Не и Саид Ахмед Абдула обаче. Той беше различен. Той беше набожен мюсюлманин. Не само се молеше на Аллах по пет пъти на ден, както повеляваше Коранът, но винаги го правеше в джамия. С изключение на Иша, нощната молитва, която произнасяше, преди да си легне.

Да управляваш корпорация за милиарди долари не беше лесно. Работата беше изпълнена с много напрежение и за да може да се отпусне и в същото време да не прекъсва връзката с вярата, той си беше построил джамии направо срещу дома и офиса си. В доклад на йорданското разузнаване се съобщаваше, че той провежда Фаджр, молитвата преди изгрев-слънце, и Магриб, молитвата след залез-слънце, в джамията близо до дома си. Зухр, или обедната молитва, се провеждаше в джамията до офиса му. Същото се отнасяше и за Аср, късната следобедна молитва. Йорданците държаха Саид под око от доста време. Освен че строеше джамии, училища и домове за сираци, той също така обичаше да дарява солидни суми пари на „Хизбула“, „Хамас“ и няколко други палестински терористични организации, чийто специалитет бяха самоубийствените бомбени атентати. На йорданците никак не им харесваше, че някои саудитци наливат масло в огъня, който те се опитваха да изгасят от десетилетия. Затова правеха всичко възможно, за да разберат кой е замесен, след което любезно предоставяха информацията на съчувстващия им саудитски крал и на американското правителство.

Атентаторите-самоубийци и терористите бяха голямо зло, но до известна степен Рап ги уважаваше заради смелостта им да се жертват в името на тяхната кауза. Хората като Саид обаче, които си седяха в кабинетите на спокойствие и раздаваха пари на фанатиците — те бяха истинските злодеи и заслужаваха наказание. Те много добре разбираха къде отиват парите им. Прекрасно съзнаваха, че финансират камикадзета, които ще се качат на някой автобус и ще избият десетки невинни мъже, жени и деца. Нещо по-лошо, те се гордееха, че участват в подобно пъклено дело. Бяха горди и заслепени от налудничавото убеждение, че помагат да се изпълни волята на Аллах.