Винс Флин - Лиценз за убиване

Ако Уахид не можеше да върви, щеше да се наложи да измисли друг план. Тъкмо се чудеше какво да прави, когато на хоризонта се показа Рияд. Миг по-късно зазвъня сателитният му телефон. Беше Кенеди. Той вдигна и я изслуша много внимателно, докато тя му разказваше какво е открила в Швейцария. С две думи, двайсет и два милиона долара бяха прехвърлени от сметка в швейцарска банка на името на Саид Ахмед Абдула към пет различни сметки, също швейцарски, на името на Ерих Абел. Кенеди беше открила нейното доказателство.

— Кой е този Абел? — попита той.

— Не знам повече, отколкото снощи. Наредих да ми изготвят подробен доклад за него и до час очаквам да получа информацията.

— Имаш ли представа къде е сега?

— Не, но държим под наблюдение апартамента му във Виена и следим кредитните му карти.

Рап замислено се загледа напред, в пустинния пейзаж.

— Нещо не се връзва, Айрини.

— Какво например?

— Тези писма, които си получила… нещо изпускаме. Хората в този бранш нямат навика изведнъж да се впускат в изповеди и да преживяват нравствен катарзис. Мисля, че в случая излиза така, както го каза Скот. — Беше обсъдил анонимните електронни писма с Коулман по време на полета им от Вашингтон до Афганистан. — Те са ме мислели за мъртъв. Получили са си остатъка от парите по договора и тогава дойде новината, че съм жив. Саид е побеснял и си е поискал парите обратно. Затова е наговорил всички онези глупости на този Абел, а той на свой ред е поискал парите от наемния убиец. Вместо да върне парите… убиецът издава Абел с надеждата, че аз ще го убия, а той ще задържи парите.

— Логиката ти е желязна, но аз не ти споменах някои подробности.

— Като например?

— Снощи получих четвърто писмо. Беше доста дълго. От него проумях няколко неща.

Рап погледна назад през рамо, за да види в какво състояние е Уахид.

— Слушам те — каза.

— Абел е наел двама души за задачата.

Рап кимна.

— Не ме изненадва.

— Е… това, което ще чуеш, ще те изненада. — Тя тежко въздъхна. — Тази сутрин един от тези двамата внесе пет милиона долара на сметка в швейцарска банка на твое име.

Стори му се, че не чу добре.

— Я повтори.

— Един от двамата, които Абел е наел да те убият, е внесъл пет милиона долара в швейцарска банка на сметка, открита на твое име от него.

— Но защо?

— Малко е сложно, но ще се опитам да ти обясня накратко. Убийците са имали известни разногласия помежду си. Единият от тях още в началото не е искал да приемат поръчката. Естествено, той си кореспондираше с мен чрез писмата. Когато Ана загинала по погрешка, взаимоотношенията им доста се охладили и се разделили.

— И как това обяснява петте милиона долара?

Кенеди отново въздъхна.

— Жената е бременна.

— Жена? — повтори объркано Рап. Беше останал с впечатлението, че говорят за мъже.

— Да, жена. Изглежда, че е бременна и знае, че Ана е била бременна. Изпитва огромна вина.

Рап вече слушаше само с половин ухо. Умът му трескаво търсеше нещо. Нещо, което знаеше, че е важно. Травмата на главата му беше заличила някои от спомените му и някои от събитията преди атентата той помнеше съвсем бегло.

— Тя е жена — каза повече на себе си, отколкото на Кенеди.

— Да — отвърна Айрини. — Обикновено жените забременяват.

Рап не обърна внимание на тона й.

— А партньорът й е мъж.

— Предполагам. — Тя въздъхна. — И вероятно е баща на детето й.

Сцената се появи пред очите му.

— Аз ги видях — промърмори.

— Какво?

— Видях ги на пътя ден преди операцията на коляното ми. Бях тичал и се връщах вкъщи. Завих по пътя и ги видях. — Картината се изясни и образите сякаш оживяха пред него. Изведнъж си припомни как мъжът го беше накарал леко да застане нащрек. Имаше стройно и атлетично тяло, което е характерно за командосите от специалните части. Кенеди му говореше нещо, но Рап не я слушаше. Беше се съсредоточил върху възпроизвеждането на срещата им. Мъжът му беше казал нещо. Той чу гласа му, сякаш беше вчера. Беше му казал, че тя е бременна. Жената повръщаше. Спомни си тъмните очила, както и че поиска да види очите му. Беше им задал няколко въпроса, като с него разговаря предимно мъжът. Накрая жената се изправи и също каза нещо. Имаше нещо необичайно в думите й. Рап се помъчи да си спомни. Необичайното беше не в думите, а в начина, по който ги беше изрекла. Жената имаше френски акцент.

Луи целуна Клаудия по челото и я прегърна. Тя се извърна и се обърна на другата страна. Той внимателно се измъкна изпод завивките и стана. Отиде в тоалетната и после излезе на терасата. Подпря се на парапета и се загледа към океана. Небето над него беше сиво, а небето на запад — черно.