Винс Флин - Лиценз за убиване

Сега като се замислеше, беше добре, че преди шест месеца запази живота на сина. Тогава причините му бяха съвсем банални. След като беше измъчван, Уахид издаде на Рап изключително важна информация, която помогна да бъдат осуетени ядрени атентати във Вашингтон и Ню Йорк. Рап великодушно беше решил да не екзекутира фанатика. Установи, че саудитецът е доста тесногръд и ограничен. Вместо да застреля Уахид, той го остави в един от затворите на Северния алианс с надеждата, че може би след време той ще преосмисли екстремистките си позиции и след десетина години няма да бъде опасен и ще бъде освободен. Съвсем естествено решиха да кажат на саудитското правителство, че Уахид е умрял. Бащата на Уахид разполагаше с твърде много влияние и с твърде много пари. Ако разбереше, че синът му е жив, нямаше да се спре пред нищо, за да си го върне. Онова, което не можа да предвиди Рап тогава, беше, че бащата няма да се спре пред нищо, за да отмъсти. Мич се беше заблуждавал, че Саид ще обвинява сина си, задето се е свързал с „Ал Кайда“ и задето е бил замесен в план за избиването на милиони невинни граждани. Бащата беше уахабит и ревностен привърженик на борбата срещу неверниците. Кенеди можеше да си търси доказателствата колкото иска, но за Рап това нямаше никакво значение. Той не можеше да си върне Ана, но със сигурност щеше да накаже всички, отговорни за смъртта й.

По време на полета от Мазар-и-Шариф до Катар Рап взе приспивателно и успя да поспи няколко часа. Пътуването им отне няколко часа повече от необходимото, защото трябваше да заобиколят иранското въздушно пространство. Когато кацнаха в Доха, слънцето изгряваше откъм Персийския залив. Коулман държеше офис и самолетен хангар на летището в Доха и ги използваше за транспортиране на хора и техника за действия в този район на света. Той вкара самолета в хангара и големите врати се затвориха. Докато се появи местният митнически служител, който беше „подхранван“ от Коулман, Абдула вече беше прехвърлен в товарния микробус. Митничарят набързо погледна паспортите им, удари необходимите печати, върна им ги, взе си плика с „хонорара“ и си тръгна.

Рап искаше да тръгнат възможно най-скоро. Пътят от Доха до Рияд щеше да им отнеме цели пет часа и той искаше да пристигнат до пладне. Но нещата леко се усложниха. Коулман искаше да го придружи в града. Рап категорично отказа. Започнаха да спорят. Коулман настояваше Рап никъде да не ходи сам. Мич му отговори, че заради русата коса и сините очи Коулман привлича внимание, докато той с неговия перфектен арабски и мургава кожа няма проблем да мине за местен. Уахид беше приспан и Рап лесно щеше да се оправи с него. Не очакваше да го разкрият, но ако това все пак се случеше, последиците щяха да са, меко казано, неприятни. Съюзници или не, саудитците не се славеха с хуманно отношение към пленниците си. Рап беше много благодарен за помощта, която беше получил до този момент, но тази част от операцията си държеше да проведе сам. Коулман го познаваше достатъчно добре, за да се заблуждава, че ще промени намерението си. Затова накрая отстъпи. Щяха да се срещнат в покрайнините на Рияд, където Рап щеше да изостави микробуса.

Уахид, още в безсъзнание, беше съблечен чисто гол и преоблечен в нови дрехи, включително арабски елек и роба. После го върнаха в микробуса и му биха още една инжекция, която щеше да го държи приспан приблизително още три часа. Рап планираше да го държи в несвяст, докато прекосят границата, и да е в полусвяст, когато стигнат Рияд. Той прикри Уахид с хладилни чанти, пълни с морска храна и сух лед. После даде на Коулман за съхранение фалшивия си американски паспорт и няколко други вещи. Скри пистолета, заглушителя и патроните на дъното на една от хладилните чанти, а също така десет хиляди долара в брой, дрехи за смяна и отделен комплект документи за самоличност и кредитни карти.

Пресичането на границата мина лесно. Рап носеше със себе си поизтъркан йеменски паспорт, както и работна виза за Катар и Саудитска Арабия. Между Доха и Рияд имаше приличен трафик от коли и граничните власти не ги беше грижа дали някой ще иска да се промъкне нелегално в Саудитска Арабия. Граничарят погледна бегло паспорта и му махна да продължи. Два пъти между границата и Ал Хуфуф Рап спря микробуса в отдалечени места, за да провери как е Уахид и да се отърве от част от хладилните чанти. Щеше да му трябва допълнително място, когато стигнеше до крайната точка на пътуването. Между Ал Хуфуф и Рияд спря на една бензиностанция, за да зареди с бензин и да провери за последно Уахид. Саудитецът беше буден, но замаян. Рап свали парцала от устата му и му даде вода и шоколад. Остави ръцете му завързани, както и превръзката на очите му. Обясни му как ще стане размяната. Уахид остана смирен и леко неадекватен. Това до известна степен притесни Рап. За целта на плана му беше необходимо саудитецът да може да стои изправен и да върви.