Винс Флин - Лиценз за убиване

Понякога решението на даден проблем е толкова просто, че човек дори не го забелязва. Първият вариант, на който се беше спряла Кенеди, беше да им каже, че Мич Рап е неконтролируем и че ако не й дадат необходимата информация, той ще им направи доста неприятни посещения. Другият вариант беше да ги заплаши, че ще подхване мащабна кампания срещу тях в медиите. Проблемът беше, че те знаеха, че Кенеди повече от тях не желаеше да дава гласност на случая. Третият вариант, който беше предназначен за някои от тях, беше да организира мащабна виртуална атака срещу техните банки и да гледа как машината за пари ще спре заедно с многобройните банкови преводи. Тази тактика щеше да използва срещу тези, които проявяха необичайно твърдоглавие.

В края на краищата предпочете да им изложи събитията, както й бяха известни на нея, и да ги помоли доброволно да й предадат информацията, свързана с номерата на банковите сметки, които й беше дал мистериозният автор на писмата. Ако се опънеха, тя беше готова да им хвърли бомбата. Щеше да им покаже списък с техните най-големи американски вложители. Самият факт, че разполагаше с подобен списък, доста щеше да ги притесни. За швейцарските банки нищо не беше толкова свято, колкото списъците на техните клиенти. Повече от десетилетие капка по капка ЦРУ събираше информация за швейцарския банков сектор, като тайно проникваше в компютърните им мрежи. И бяха натрупали огромна база данни. Мит беше, че сметките в швейцарските банки са абсолютно анонимни и се отличават само по номерата. Това беше валидно за голяма част от сметките, но имаше и доста, срещу които стоеше името на титуляра. С помощта на Дюмонд беше прегледала списъка по време на полета и излизаше, че американските фирми имат депозити в Швейцария, възлизащи на над седем милиарда долара. Планът й беше сравнително прост: или ще й дадат информацията, която търси, или лично президентът на САЩ ще се свърже с всеки един от списъка и ще го накара да изтегли парите си.

Първите две срещи минаха добре. Мъжете всъщност бяха доволни, че Кенеди е предпочела този начин, вместо да ги мъкнат в съда. Третата среща протече неуспешно. Дори заплахата й, че ще отблъсне американските вложители, не подейства. Тя помоли за извинение, отиде в другата стая и нареди на Дюмонд да срине компютърната мрежа на банката. Изчака няколко минути и се върна при госта си. Минута по-късно от банката му се обадиха и му съобщиха, че цялата компютърна система се е сринала. Не знаеха колко време ще е необходимо, за да възстановят системата. Кенеди каза на банкера, към когото веднага усети странна неприязън, че тя е заповядала кибератаката и ще продължи да бомбардира мрежата му, докато той не й даде информацията. Или това, или ще го извади от бизнеса. Тъй като беше притиснат до стената, човекът се съгласи.

Четвъртият банкер й даде информацията с готовност. Кенеди предположи, че той вече е имал възможност да разговаря с предния посетител. Последният банкер започна да й чете лекция, че поверителността била от особено значение за него и той се е клел да не я нарушава. Било също като отношенията между лекар и пациент, адвокат и клиент. Кенеди го изслуша любезно и после му връчи лист, на който беше документиран паричен превод от неговата банка към банка на Бахамските острови за сумата от един милион долара. Мъжът се запъна и отговори, че заради принципите си не може да разкрие кой е титулярът.

Тя кимна и му спомена, че най-големият вложител в банката, с авоари от близо половин милиард долара, по една случайност е много близък приятел на президента Хейс. Банкерът поиска да разбере как се е сдобила с тази информация. Кенеди естествено не удовлетвори желанието му. Само го предупреди, че ако не й предаде името на титуляра, участвал в банковия трансфер, както и всяка друга информация, имаща отношение към банковата сметка, президентът още същия ден ще вдигне телефона и ще каже на своя патриотично настроен приятел, че банката защитава терористи. Ще му каже също така, че и той, президентът, и страната ще му бъдат безкрайно благодарни, ако си намери друга банка. След това изброи още половин дузина имена и му намекна, че те също ще бъдат потърсени от президента. Банкерът веднага забрави и принципите си, и професионалната си етика. Пет минути по-късно Кенеди четеше факс, в който пишеше всичко, което я интересуваше.

Синьото екранче на огледалото за обратно виждане показваше температура трийсет и девет градуса по Целзий. Белият микробус нямаше странични стъкла, само две малки затъмнени прозорчета на задните врати. Колата с нищо не се открояваше от другите, а Рап искаше точно това. Уахид Ахмед Абдула лежеше отзад на пода, завързан, с парцал в устата и с превръзка на очите. До този момент Рап се беше отнасял към него с уважение и внимание. Което не беше никак лесно, имайки предвид извършените от него престъпления и подозираната роля на баща му в смъртта на Ана Райли. Думата „подозирана“ беше избрана от Кенеди. Тя искаше да се уверят, че Саид Ахмед Абдула наистина е замесен в удара, а не е само нафукан самохвалко. На Рап повече доказателства не му бяха необходими. Той беше във война и изобщо не биваше да се отпуска. В секундата, в която чу за наградата, обявена за главата му, трябваше да отлети в Саудитска Арабия и да убие Саид Ахмед Абдула, но вместо това взе информацията за поредното арабско перчене.