Винс Флин - Лиценз за убиване

— Съгласен съм, че времето съвпада идеално, но не мога да разбера как Рап би напуснал Америка в неделя и би организирал подобна акция толкова светкавично. Самият аз отлетях в неделя вечерта и пристигнах едва преди час.

— Ами Абел?

— Още не можем да го открием. Поне до събота не беше върнал парите на Саид. Но и той откъде би намерил атентатор-самоубиец?

— Тогава какво се е случило според теб?

— Не мога да съдя, тъй като разполагам с твърде оскъдна информация.

Рашид се отвърна от прозореца и попита:

— Какви предположения имаш?

Таиб се изправи и се замисли.

— Саид имаше връзки с много терористични и военизирани групи. Възможно е противник на някоя от тези групи да е решил да го убие.

Рашид изсумтя недоволно.

— Не намираш ли съвпадение на обстоятелствата? Саид плаща двайсет милиона да убият Мич Рап. Убийците се разминават с него, но убиват жена му. А сега Саид е мъртъв. Не ти ли се струва странно?

— Разбира се, но при цялото ми уважение, принц Мухамад, хора като Рап не се самовзривяват.

Рашид помисли малко. Офицерът имаше право, но нещата се бяха променили.

— Жена му е загинала. Бог знае на какво е способен сега.

Преди Таиб да отговори, звънна мобилният му телефон. Той замръзна. Принцът мразеше телефоните и беше наредил да ги изключват в негово присъствие. Смутено бръкна в джоба си, за да спре звъненето. На екрана се изписа номерът на офиса му. Той се поколеба. Повикването можеше да е важно. Погледна към Рашид и вдигна телефона.

— Извинявам се, това е вторият ми човек по важност. Може да е научил повече подробности за експлозията.

Принцът кимна.

Таиб отговори на обаждането и внимателно се заслуша. След около трийсет секунди попита:

— Сигурен ли си?… Обади ми се, ако разбереш нещо ново — затвори и въздъхна.

— Какво? — нетърпеливо попита Рашид.

— Там са били и няколко от синовете на Саид. Те са го придружавали по време на молитвата и са се връщали заедно към офиса, когато се е случило нещастието. След като са се отърсили от първоначалния шок от взрива, те са започнали да ругаят, да плюят и да ритат тялото на самоубиеца. Тогава един от тях го е разпознал.

— Кой е бил.

— Техният брат Уахид.

— Уахид? — На лицето на Рашид се изписа недоумение. — Не може да бъде. Той е мъртъв.

— Вече наистина е мъртъв.

— Рап го уби преди шест месеца — настоя принцът.

— Очевидно не е било така. — Таиб скръсти ръце и заразсъждава на глас: — Трупът не беше върнат.

— И защо Уахид би се съгласил да убие баща си?

— Може и да не е бил съгласен. — Офицерът знаеше нещо, което не беше известно на принца.

— Току-що каза, че го е сторил — сепна се принцът.

— Може да не е знаел какво точно става. Има запис от охранителна камера. На нея се вижда как Уахид бива отведен до мястото от друг мъж. Двамата спират пред сградата на фирмата и изчакват там няколко минути. После Саид тръгва да пресича улицата откъм джамията и тогава непознатият оставя Уахид сам и се отдалечава. Обръща се назад, а после поглежда някакъв предмет в ръката си. Мислим, че е било дистанционно управление. Секунда преди взрива непознатият вдига ръка към камерата и показва ето това. — Таиб показа среден пръст, но насочи ръката си към стената, а не към Рашид. — Следва експлозия и Саид бива разкъсан на две.

— Могат ли да разберат кой е този мъж?

— Опитват се, но ще е трудно. Той носи куфия на главата си и слънчеви очила.

Рашид отново погледна през прозореца.

— Този жест е типично американски.

Таиб кимна.

— Американски и френски.

— Каква е твоята оценка? — попита принцът.

— Преди шест месеца Мич Рап залови Уахид Ахмед Абдула в едно планинско селце на пакистанско-афганистанската граница. Малко след това американското правителство ни уведоми официално, че Уахид е мъртъв. И сега изведнъж Уахид възкръсва от мъртвите и се взривява в собствения си баща. — Таиб поклати глава.

— Кой е бил мъжът на записа?

— Не знам. Не съм го виждал.

Принцът изгледа подигравателно събеседника си.

— Много добре знаеш кой е.

Таиб кимна.

— По всичко личи, че е бил Мич Рап. Не знам как е успял, но най-вероятно е бил той.

— Трябва непременно да намериш Абел. Не знам как американците са разбрали, че Саид стои зад плана, но предполагам, че той се е разприказвал, за да се похвали със заслугата си.

— Предупредих ви.

— Да, така е. Говорих с него, но той не ме слушаше. Има само един начин да ни свържат със случилото се.

— Абел — отговори Таиб.