Винс Флин - Лиценз за убиване

— Вчера АНС прехвана телефонен разговор на Абдула. Не знаем на кого е звънял, но беше доста ядосан. Каза му да довърши работата или си иска обратно двайсет и двата милиона долара.

— Двайсет и два милиона — повтори невярващо Коулман.

Дори Рап беше шокиран от сумата.

— И какво отговори другият?

— Не знаем. Абдула всъщност остави съобщението на гласовата му поща.

— Успяхте ли да разберете на кого е телефонният номер?

Тя поклати глава.

— Още не. Само са засекли разговора на Абдула.

— Мамка му!

— Работим и в няколко други насоки — продължи Кенеди. — Огромното му богатство затруднява действията ни, но сега търсим транзакции, които са направени през последния месец и които имат нещо общо с двайсет и двата милиона долара.

Рап за миг се загледа към конюшнята.

— За какво си мислиш? — попита го Айрини.

— В понеделник сутринта ще ми трябва твоя Г-5. — Имаше предвид служебния самолет.

— И къде възнамеряваш да отлетиш с него?

— В Афганистан.

Коулман се засмя.

— Още ли не си му казала? — обърна се към Кенеди.

— Не.

— Какво да ми е казала?

— Паспортът ти е отнет и освен това обещах лично на Съвета по национална сигурност, че ще те държа под моя охрана.

— Но защо? — попита сърдито Мич.

— Вицепрезидентът, държавният секретар, главният прокурор и директорът на Националното разузнаване — всички те убедиха президента, че не трябва да участваш в разследването.

— Ако изобщо се води някакво разследване — добави Коулман.

Кенеди го изгледа намръщено, все едно искаше да каже: „Така не ми помагаш.“

— Как върви разследването? — попита Рап.

— После ще се върнем на това. Сега искам да ти кажа какво сподели президентът, когато останахме насаме. Първо, той много съжалява за Ана. Знаеш колко я харесваше.

Рап не желаеше да чува съболезнования точно в този момент и Кенеди разбра по изражението му, че е по-добре да продължи.

— Официално той държи да не се месиш в разследването. Неофициално имаш неговото разрешение да ликвидираш всеки, който стои зад това.

Надигащият се гняв на Рап веднага попремина след тези думи.

— Значи да разбирам, че няма да мога да разчитам на твоя Г-5 в понеделник?

Тя поклати глава.

— Мога да ти помогна, но ще трябва да действаш „на тъмно“. Без никакви официални ангажименти на Управлението.

Рап се обърна към Коулман.

Бившият „тюлен“ се ухили и сякаш прочел мисълта му, каза:

— Имам Г-3. Не е толкова удобен като Г-5, но ще ни заведе където поискаме. От точка А до точка Б. Познавам и няколко момчета, които горят от нетърпение да се разходят до Афганистан.

— В понеделник сутринта — отсече Рап.

— Мисля, че е малко прибързано — намеси се Кенеди със загрижен тон. — Необходимо ти е още време, за да се възстановиш напълно.

Той поклати глава.

— Понеделник сутринта. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще ги открием. — Хвърли поглед отново към Коулман. — Искам да ми представиш сметката за разходите по операцията. Аз ще платя.

— Целуни ме отзад — отвърна приятелят му с каменно лице.

— Сериозно говоря.

— Аз също.

— Скот, така не е честно. Ти и хората ти ще рискувате живота си, трябва да ви се плати.

Коулман познаваше Рап достатъчно добре. Ако не отстъпеше поне малко, Мич нямаше да се укроти.

— Ето какво ще направим — предложи. — Когато хванем копелетата, ще си поделим двайсет и двата милиона.

— Цялата сума е твоя. Само гледай всичко да е готово до понеделник сутринта.

— Не се притеснявай, едва удържам момчетата да не хукнат.

Анибал Кастильо погледна картата на окръг Лоудън и прокара пръст по маркираното шосе. Кимна на себе си и влезе в гаража, за да провери докъде са стигнали приготовленията. Вътре бяха паркирани три еднакви микробуса „Шевролет Събърбан“, върху които работеха хората му. За неграмотен бандит, който изобщо не беше ходил на училище и беше израснал в раздирана от война страна от Третия свят, той никак не беше глупав. Макар и да беше на трийсет и четири години, не знаеше какво е мир. Първите седем години беше живял с родителите си и с четиримата си братя и сестри в мизерните гета на Сан Салвадор. Често им се налагаше да просят за храна. През 1979 година в Салвадор избухна жестока гражданска война и бащата на Анибал направи всичко възможно, за да предпази семейството от сблъсъците. На следващата година беше убит архиепископ Ромеро. Този католически свещеник беше почитан като идол от майката и бащата на Анибал. Ромеро беше защитник на бедните и осъждаше корумпираното правителство. Бруталното му убийство накара много селяни да се присъединят към лявото партизанско движение Национален фронт за освобождение „Фарабундо Марти“. Бащата на Анибал заведе семейството в планините в Централен Салвадор и също отиде да се бие срещу режима на Дуарте.