Винс Флин - Лиценз за убиване

Таиб остана прав, стиснал здраво дръжката на куфарчето.

— Наред ли е всичко? — попита предпазливо.

— Разбира се. Хората ми скоро ще са готови.

Таиб не помръдна, размишлявайки за начините на действие, които бяха доста малко на брой.

— Тези микробуси?

Кастильо кимна.

— Те част от плана ли са?

— Да. Дори и да отклониш полицията, мисля, че ще е трудно да се върнем после в града. Затова ги включих.

Саудитецът прие изобретателността на гангстера като добър знак.

— А колата, за която те помолих?

— Готова е.

— И няма да имам проблем със закона?

— Ако не те спрат, ще можеш да си караш спокойно.

— Какво означава това?

— Това, което чу — отвърна остро Кастильо. — Колата е крадена. Сменихме номерата, но ако те спрат и ти поискат талона и застраховката, тогава ще загазиш.

Таиб си каза, че вероятно това е най-доброто, което са могли да направят за такъв кратък срок. Постави куфарчето на бюрото на салвадореца.

— Четиристотин хиляди долара. — Изкуши се да го предупреди, че ще го намери и ще му види сметката, ако не свърши работата, но предвид положението, в което беше в момента, и факта, че след подобна забележка можеше и да не излезе жив оттук, предпочете да не разбунва духовете.

Кастильо отвори куфарчето, погледна вътре и се усмихна доволен.

— Как ще отвлечеш вниманието на полицията? — попита.

— Трябва да взема назаем някои неща от теб.

— Като например?

— Можеш ли да ми дадеш един РПГ и няколко гранати.

Гангстерът кимна.

— Добре тогава. — Арабинът погледна часовника си. — Бъди на позиция в девет и половина. Аз ще се погрижа да създам достатъчно работа на полицията. — Тръгна към вратата, но се спря и добави с гръб към Кастильо: — Само гледай всички да умрат.

Латиноамериканецът се усмихна и отвърна:

— Няма проблем.

Черният линкълн таункар спря пред тежката порта. Рап стоеше в хола и гледаше. Слънцето залязваше, хвърляйки златиста светлина и сенки по полята. Той предположи, че с луксозния седан идва Кенеди, но не беше сигурен. Във Вашингтон таункарите бяха десетки. Беше седем и двайсет, а шефката му трябваше да дойде с брат му точно в седем. Вярно, Стивън не се отличаваше с голяма точност. Не беше виждал брат си почти от два месеца, тъй като двамата бяха изключително заети. Освен това единственото общо нещо между тях бяха родителите. На пръв поглед дори и родствената връзка вдъхваше съмнения.

Колата спря до външната врата. Рап по навик реши да проследи как ще действа охраната на Кенеди. Мъжът зад волана остави двигателя включен, а вторият изскочи от задната врата и огледа мястото от всички страни. Едва тогава се отвори другата врата. Кенеди слезе, а миг по-късно от другата страна се показа и русата глава на Стивън Рап. Мич се усмихна. Брат му винаги успяваше да постигне този комичен ефект. Беше от хората, които неволно предизвикваха смях у другите. Мич Рап беше висок метър и осемдесет и тежеше осемдесет и три килограма. Стивън Рап имаше ръст метър и шейсет и пет и не тежеше повече от шейсет килограма. Мич беше с черна коса, Стивън — с руса. Раменете на Мич бяха широки, брат му имаше леко вдлъбнат гръден кош. Докато очите на Мич бяха кафяви, Стивън имаше сини очи и контрастите можеха да се изреждат до безкрай. Докато бяха още деца, непрекъснато им подхвърляха шеги за пощальона и млекаря. И кой можеше да вини шегобийците — самият Мич неведнъж се беше питал как две такива противоположности са могли да излязат от една утроба. Майка им се смееше и се оправдаваше, че Стивън бил недоправен, защото се е родил с цели пет седмици по-рано, а той пък не искал да излиза и се появил на бял свят с две седмици по-късно.

Докато Мич беше надарен с атлетични способности, силата на Стивън беше в неговия интелект. Но не само висок коефициент на интелигентност по стандартите на МЕНСА. Той беше общопризнат гений, с магистърска степен по квантова теория от Масачузетския технически институт. През последните четири години оглавяваше един от инвестиционните фондове на „Саломон Брадърс“ в Ню Йорк. Годишната му премия само за миналата година възлизаше на кръглите двайсет и седем милиона долара. Мич му даваше да инвестира пари от негово име вече десетина години и брат му беше умножил неговите неколкостотин долара до над четири милиона. Той беше изключително добър в професията си и Мич много се гордееше с него. И винаги се държеше покровителствено с него, поради което срещата им щеше да мине малко неловко.