Винс Флин - Лиценз за убиване

Дълго седяха под чадъра. Той се опита да успокои Томи, че всичко ще се оправи, но дори сам усещаше колко е неубедителен. Нищо нямаше да се оправи, нищо нямаше да е като преди. Единственият човек, когото беше обичал повече от всичко на света, вече го нямаше. Отново се беше озовал на ръба на пълното отчаяние. Как можа животът му да се преобърне толкова ужасно?

Чу лай и вдигна глава. Шърли, неговото коли, тичаше към него. Приятната изненада го накара да се усмихне. Остави Томи и протегна ръце към Шърли. Кучето скочи и качи предните си лапи в скута му. Рап го почеса по врата.

— Мислех, че си умряла — каза.

— Един от съседите я прибрал след експлозията — отвърна Кенеди. — Томи предложи да я вземем. — Кенеди се усмихна на сина си. — Спомена, че тази година в училището дошъл някакъв човек и им казал, че кучетата помагат на хората да се възстановят от травми.

Рап почеса отново Шърли по врата и погледна към Томи.

— Благодаря ти, приятел.

— Няма защо. — Той потупа кучето. — Ако искаш, може да се грижа за нея.

— Ще бъде много мило.

— Взех си и играта.

Рап кимна, трогнат, че момчето е толкова загрижено.

— Може да поиграем после. Ще ти помогне.

На Мич отново му се доплака, но се сдържа.

— Благодаря, Томи.

Кенеди също избърса сълзите си и попита Рап:

— Гладен ли си?

— Като вълк.

Тримата влязоха в къщата и тя направи палачинки. Съумя да избегне темата за експлозията в разговора им. После му подаде вестник и прати Томи в стаята му да си приготви играта. Докато Рап четеше вестника, Кенеди му каза, че се е обаждал брат му Стивън. Той бил тръгнал от Ню Йорк за насам. Кенеди предложи да го поканят в къщата за вечеря. Рап само кимна. И майка му, и баща му бяха починали. Двамата с брат си не се виждаха често, но независимо от това бяха близки. Добре щеше да е да се срещнат. Трудното настъпи, когато стана дума за родителите на Ана. Те бяха пристигнали в деня след експлозията и чакаха, за да разговарят с него. Трябваше да се организира погребението и те искаха да чуят неговото мнение. Рап очакваше с мъчително чувство срещата. Те щяха да го обвинят за смъртта на дъщеря им. И защо не? Той самият обвиняваше себе си.

Закусваха отвън, до басейна. Той изяде четири палачинки и три кренвирша. Томи гледаше да не изостава от него, но успя да изяде само две палачинки и два кренвирша. Тъкмо привършваха, когато дойде Скот Коулман. Влезе в задния двор през странична врата. Беше с джинси, спортни обувки, синя тениска и бейзболна шапка. На рамото си носеше голяма черна найлонова чанта. Спря до Рап и пусна чантата на земята.

— Купих някои неща от магазина. Още ли носиш най-малкия размер?

Рап остави без отговор шегата и се наведе, за да отвори ципа на чантата. Ребрата малко го затрудниха. В чантата имаше няколко тениски, елече и яке, слънчеви очила, спортни обувки, панталон, бельо и чорапи. Цветовете варираха между зелено и светлокафяво. На дъното на чантата намери чисто нов „Глок-17“ със заглушител и патрони.

Коулман погали Томи по главата.

— Как я караш?

— Добре.

— Би ли ни оставил за минута с майка ти и Мич?

Момчето погледна към майка си.

— Разбира се — отвърна и стана. — Ще отида да видя конете.

— Внимавай — предупреди го Кенеди.

Томи затича към конете и викна на Шърли. Кучето веднага скочи и препусна след него.

Когато момчето се отдалечи достатъчно, Рап извади пистолета от чантата и го огледа по-добре на слънцето. Издърпа затвора назад и провери цевта. Оръжието беше добре смазано и почистено.

— Защо, за бога, му донесе пистолет? — Кенеди не беше доволна.

Коулман не й обърна внимание.

— Добавих нощен мерник и ги накарах леко да намалят натиска върху спусъка.

Рап насочи пистолета към земята и дръпна спусъка, след което одобрително кимна.

— Благодаря ти — каза, постави кутията с патрони на масата и започна да зарежда пълнителите.

— А самобръсначка донесе ли му? — попита Айрини.

Мич се почеса по гъстата неколкодневна брада.

— Бръсненето ще почака — отвърна Коулман.

— Защо?

Бившият командир на „Тюлен — Група 6“ погледна към Кенеди.

— Имаме известен напредък — каза тя. — Човекът, който е обявил награда за главата ти, се казва Саид Ахмед Абдула.

Рап присви очи.

— Бащата на Уахид?

— Да.

— Колко достоверна е информацията?

— По очевидни причини йорданците не искат да ни разкрият техния източник, но твърдят, че той досега не ги е подвеждал.

— С какво друго разполагаме?