Винс Флин - Лиценз за убиване

И в Саудитска Арабия, и в Съединените щати затворите бяха много опасно място, но по различни причини. В Саудитска Арабия затворникът трябваше да се пази и бои най-вече от пазачите, а в САЩ — от другите затворници. Таиб го знаеше, тъй като беше участвал в секретна програма за американски затворници. Години наред мюсюлманските благотворителни организации подпомагаха с пари, други средства и напътствия затворниците в САЩ, приели ислямската вяра зад решетките. Това, което повечето хора не знаеха, беше, че служители от саудитското разузнаване тайно се интересуваха от тези нови правоверни с надеждата, че ако се наложи, те ще се присъединят към тях в борбата. Тези мъже бяха следени след пускането им от затвора и насочвани право към джамиите, където продължаваше индоктринацията им в уахабитския ислям.

По време на среща с представител на една от тези благотворителни организации Таиб научи за група, наречена „Мара Салватруча“ или МС-13. Броят на затворниците в Щатите нарастваше главно за сметка на испаноезичните. Таиб не разбираше защо за две години, откакто беше започнала програмата, не можеха да вербуват за каузата си нито един испаноезичен мъж. Човекът от благотворителната организация му обясни, че испаноговорящите в затвора изповядват предимно католическата вяра и че са много организирани и изключително брутални. И посочи два случая, в които афроамерикански мюсюлмани са били пребити до смърт, защото са се опитали да насочат към исляма членове на бандата МС-13. Таиб направи проучване и откри, че ФБР ги смята за заплаха номер едно като организирана престъпна група. МС-13 беше създадена в Салвадор и се беше разпространила из цяла Америка като злокачествен рак. Извън Ню Йорк най-силните позиции на бандата бяха във Вашингтон и областта.

Най-трудната част беше да се свърже с групата. Като повечето улични банди и те имаха свои неофициални отличителни знаци и униформи. Предпочитаха спортните блузи и якета. Синьото и бялото бяха цветовете на бандата — също като на салвадорското знаме. Обичаха номерата 13, 67 и 76. Татуировките им бяха големи, членовете ходеха късо подстригани. Таиб откри, че имат силно присъствие в Александрия и Феърфакс, щата Вирджиния. Тъй като нямаше време за губене, налагаше се да рискува. Отиде с колата в един от кварталите с лоша слава на Александрия и намери двама младежи, застанали до автосервиз. Единият носеше горнище с надпис „Северна Каролина“, а другият — с надпис „Мичигански университет“. Номерата на горнищата съвпадаха с образа на бандата, както и късо подстриганите коси, и татуировките. Таиб спря до тях, но не слезе от колата. Само им подаде плик. В него имаше десет хиляди долара и телефонен номер. Той им каза да предадат плика на техния шеф. Само час след срещата беше потърсен по телефона и се срещна с местния гангстерски водач. Още пари смениха собственика си и сделката беше сключена. Бившият подчинен на Таиб беше открит мъртъв в килията още на следващия ден. Когато отново се срещна с гангстера, за да му плати остатъка от парите, Таиб намекна, че може да прибегне към услугите му отново. Онзи веднага се съгласи и му даде име и номер, на който да го търси.

В момента Таиб се намираше в същата тази част на Александрия и се канеше да се срещне с Анибал Кастильо. Когато днес саудитецът му се обади, Кастильо поиска номера му и сам го потърси, но от друг телефон. Таиб спря на паркинга пред автосервиза и слезе от колата. На стената на сградата беше подпряна стара задна седалка от автомобил. На нея седяха двама мъже, а от двете им страни стоеше по още един. Сградата беше боядисана в светлосиньо, бяло и сребристо. Въпреки хладната вечер момчетата бяха само по шорти и горнища без ръкави. Ръцете и вратовете им бяха покрити с татуировки. Таиб беше въоръжен, но не се заблуждаваше как ще се развият събитията, ако се стигнеше до насилие. Тук беше сам. Извади куфарчето си от багажника и влезе в сградата, без с нищо да покаже, че е забелязал четиримата мъже.

В малката чакалня имаше още четирима мъже. Те бяха препасали големи пистолети, а един от тях небрежно беше опрял на рамото си пушка с рязана цев. Във въздуха миришеше на застояло — телесна миризма, примесена с миризмата на цигарен дим. Таиб се спря. Беше облечен с джинси, бяла риза и син блейзър. Носеше четирийсет и пет калибровия си пистолет в кобур на дясното бедро. Единият от мъжете забеляза, че е въоръжен, и протегна ръка с дланта нагоре. Таиб му подаде пистолета. Изобщо не се опита да го задържи. Зад него се приближи друг и го претърси. Трети, с татуировка „МС-13“ с готически букви на челото, взе куфарчето му и му кимна да го последва. Двамата продължиха навътре из сервиза. Дори в този късен час всички боксове бяха пълни с коли, върху които се работеше.