Винс Флин - Лиценз за убиване

Анибал започна бойната си кариера като куриер на партизаните, а когато поотрасна достатъчно, че да държи пушка в ръце, стана войник. Като в повечето граждански войни и двете враждуващи страни извършваха жестокости и масови кланета. Майката на Анибал и двете му сестри бяха изнасилени. Единият от братята му беше заловен, изтезаван и разстрелян. Баща му беше разкъсан на две от мина. Към края на войната Анибал вече знаеше от опит какво е насилие. През 1995 година емигрира в Америка заедно с майка си и двете си сестри. Единственият му жив брат остана в Салвадор и се хвана с търговия с наркотици. Семейството на Анибал беше подпомогнато финансово от група християни-мисионери, благодарение на което те пристигнаха в района на Вашингтон. Анибал никога не се беше опитвал да си намери работа. Заради „кариерата“ си във „Фарабундо Марти“ фактически беше член на МС-13. Първите седем години във Вашингтон бяха лесни. МС-13 още не беше привлякла вниманието на ФБР, а ДЕА още не беше разбрала колко мощна е бандата. Местните ченгета си мислеха, че това е само една от многото латиноамерикански банди, занимаващи се с наркотици и кражби на коли.

Тъй като гангстерите от неговата банда или умираха в престрелка, или ги пращаха в затвора, Анибал бързо се издигна в кариерата. Едва трийсет и четири годишен, сега той оглавяваше целия окръг Принс Уилямс и по-голямата част от окръг Феърфакс. Също като „Коза Ностра“ преди тях, МС-13 разшири дейността си чрез контрол върху хазарта и проституцията. И ако се бяха спрели дотук, можеше и да останат незабелязани още известно време, но направиха две съдбоносни грешки. Първата — че се захванаха с рекет и отвличания — две престъпления, които бяха особено следени от ФБР. Втората им грешка беше, че допуснаха гангстерските междуособици да попаднат във вечерните телевизионни новини и на вестникарските страници. Спазващите закона граждани и избиратели пет пари не даваха, когато бандитите се избиваха помежду си, но когато от кръстосания огън започнаха да гинат и невинни хора, чашата преля. Техният гняв беше насочен към политиците, а политиците, които имаха навика да си измиват ръцете, натиснаха службите на реда.

Крайният резултат беше, че МС-13 попадна в двойните клещи на местната полиция и федералните. Пласирането на наркотици стана по-трудно, а рекетът и отвличанията неминуемо водеха зад решетките. Кастильо беше принуден да се концентрира върху кражбите на коли, но от този бизнес падаха само трохи. Този мистериозен човек, с когото си беше имал работа само веднъж досега, се появи в идеалния момент. Бандата му ставаше неспокойна, трябваше им истински екшън. Краденето на коли прилягаше повече на тийнейджъри, но не и на неговите закоравели ветерани, които смятаха подобна дейност за унижение. Те искаха да пролеят кръв и това беше идеалният случай да го сторят.

Кастильо се доближи до първия черен микробус и попита един от мъжете:

— Колко още ви остава?

Онзи надникна изпод капака на двигателя с отвертка в ръката.

— Десет минути — отвърна той.

Кастильо погледна часовника си. Беше 6.23. Непознатият със странния акцент трябваше да дойде всеки момент.

— Как са другите два микробуса?

— Готови са!

Кастильо се премести при следващия събърбан. И трите автомобила бяха откраднати преди пет часа. Регистрационните табели бяха сменени, отделно бяха добавени полицейски лампи на решетката на радиатора отпред и на задното стъкло.

— Хей, шефе — един от хората му дойде със син комбинезон и бейзболна шапка в ръка. — Налага ли се да носим това?

Кастильо не отговори. Само го погледна, все едно че щеше да го очисти на мига, без да му трепне окото.

Онзи беше с бяла тениска и прекалено широки шорти. Замислено се загледа в надписа „ФБР“ на бейзболната шапка и поклати глава.

— В затвора ли искаш да идеш, глупако? — Кастильо се втренчи в него, надявайки се младежът да му даде повод да го пребие до смърт. Щеше да е добър урок за другите.

— Не, шефе. — Младежът постъпи разумно и избягна да го погледне в очите.

— Тогава как предлагаш да стигнем чак до Лийсбърг, да убием няколко федерални и да се върнем тук, без да ни спрат? А? — Кастильо му удари шамар и извика: — Може би искаш да караш дотам като гъзар от гетото, а? Мислиш ли, че ще стигнеш далеч?

Останалите членове на бандата наблюдаваха какво ще последва. Салвадорецът направи полукръг и отново извика:

— Някой друг има ли глупави въпроси?

Гангстерите се разпръснаха като хлебарки. Кастильо се канеше да влезе в кабинета си, когато се появи новият му приятел. Този път той носеше много по-голям куфар. Кастильо кимна по посока на кабинета и саудитецът го последва. Гангстерският бос затвори вратата и двамата останаха насаме.