Винс Флин - Лиценз за убиване

— Ами… те са нещо средно между двуколка и голяма туба за бензин. — Пожарникарят показа с ръце очертанията и размера на въпросния подвижен резервоар. — Обикновено побират между сто и двеста литра. На цвят са червени, снабдени са с ръчна помпа, маркуч и дюза. Можеш да пренасяш бензина с тях, но ти се налага да ги сваляш по стълбите чак до пристана. Достатъчно е да издърпаш маркуча и да заредиш моторницата.

— Можете ли да определите дали веществото е бензин? — попита Макмахън.

— До голяма степен.

— До каква степен?

— Деветдесет процента.

— А можете ли да определите количеството?

— Не съм сигурен дали изобщо е използван такъв резервоар — предпазливо отвърна шефът на пожарната. — Само казвам, че е доста разпространено хората да складират бензин в гаража си, особено по тези райони. А когато стане подобна експлозия, бензинът изгаря като всичко останало.

— Покажете ми къде открихте следите — намеси се Коулман.

— Елате с мен. — Пожарникарят го поведе покрай овъглените останки от колата и посочи земята. — Ето тук е била външната стена на гаража. Вижда се къде е плочата. — Ритна с ботуша бетона.

— Къде открихте следите от запалителното вещество?

Пожарникарят направи няколко крачки и каза:

— Концентрацията е била ето тук. От външната стена на гаража приблизително дотук.

Коулман се опита си спомни къде беше монтирана бутилката за пропан.

— Моето предположение е — продължи пожарникарят, — че той е имал малка барака за инструменти ето тук. И в нея е държал бензина. Смятаме, че експлозиите са били две. Първата е била причинена от бензина, който е протекъл в къщата. Малко по-късно е гръмнала и цистерната с пропана.

— Други опасни точки?

— Открихме следи и в гаража, но те са малки в сравнение с тази.

— Благодаря ти, шефе — каза бившият „тюлен“ и кимна. Той хвана Макмахън под лакът и го поведе към пътя. Когато се отдалечиха, му каза: — Мич никога не е имал резервоар за бензин. Поне аз не съм виждал такъв. Освен това ти гарантирам, че той никога не е съхранявал бензин в бараката до гаража — само на метри от цистерната с пропан.

— Сигурен ли си?

— Знам как разсъждава той. Беше много внимателен. За нищо на света не би държал бензин в открита барака, да не говорим пък толкова близо до бутилка с пропан.

— За какво намекваш?

— Мич не е оставял бензин извън гаража. За останалото можеш да се сетиш и сам.

Когато излязоха на улицата, той се обърна и погледна към къщата и към залива. В далечината светеха няколко навигационни фара.

— Айрини ми каза, че някакъв рибар е извадил Мич от водата.

— Да. — Макмахън измъкна малък бележник от сакото си. — Местен е, от Шейди Сайд. Харълд С. Кокс. — Той посочи на север. — Бил е само на неколкостотин метра от брега, когато е видял как тялото на Мич буквално е излетяло във въздуха. Мич се е ударил в пристана и е паднал във водата. Ако не е бил този човек, вероятно е щял да се удави.

Коулман мислено се постави на мястото на евентуалния убиец. Като бивш „тюлен“ го влечеше водата.

— Други лодки имало ли е?

— Две. Собствениците са повикали веднага спешна помощ и са помогнали на Кокс да направи изкуствено дишане на Мич.

— Проверихте ли ги добре?

— Работим по въпроса.

— Някой от тях забелязал ли е нещо необичайно?

— При първия разпит не излезе нищо. После ги предадохме на шерифа.

От дърветата се появи спътникът на Коулман. Той вдигна показалец и каза:

— Един. Бил е с велосипед и не е стоял много.

Макмахън загуби ума и дума.

— Къде? Покажи ми!

Колегата на Коулман отиде до ръба на пътя и включи малкото си фенерче, което се оказа изключително мощно.

— Виждаш ли тази ивица? Тревата е наклонена към улицата. Това са гуми от велосипед. Следите вдясно са отпечатъци от крак. Следите от гумите завиват натам. — Мъжът посочи на юг. — Улицата свършва там, но в гората има пътека ето там. — Той погледна към Коулман. — Тичал съм с Мич и преди. След около километър и половина пътеката се раздвоява — на изток към брега и на юг, където стига до неасфалтиран път. Пътят граничи с малка въздушна писта и стига до едно от местните шосета.

— Чакай малко — намеси се Макмахън. — След експлозията тук е настъпило голямо оживление. Когато пристигнах на мястото, си спомням, че видях поне един човек с колело и бог знае още колко са дошли и са си отишли. Откъде да знаем, че не е бил някой съсед?

— Посочи ми една основателна причина защо съседът ще носи велосипеда си на ръце десет метра в гората, ще го постави да легне на земята и после самият ще залегне до него?