Винс Флин - Лиценз за убиване

— Всеки убива всеки. Всяка страна се стреми да се покаже справедлива, а нашата работа е да стоим по средата и да печелим от ситуацията.

— Много благороден начин за печалба, няма що. — Тя погледна през прозореца и поклати глава.

Очевидно беше отвратена, но Гулд не разбираше дали е отвратена от него или от себе си.

— Съжалявам, Клаудия. — Част от него искаше да й изкрещи да види себе си, преди да критикува другите. Това обаче нямаше да реши нищо. Гулд наведе глава и макар и да не искаше, изрече: — Извинявай, аз те подведох.

След тези думи се облече и взе ключовете на колата от масата.

— Къде отиваш? — попита го Клаудия.

— Не знам. — Взе и бейзболната си шапка с надпис на „Чикаго Къбс“, която беше купил вчера вечерта, и си обу маратонките.

— Нали бързаше да си тръгнем оттук?

Той долови притеснението й, каквато беше и целта му.

— Имам чувството, че точно в момента присъствието ми ти е неприятно. — Гулд отвори вратата и преди да излезе, добави: — Ще се върна навреме за освобождаването на стаята. Ако решиш, че искаш пътищата ни да се разделят, няма да те съдя, ще те разбера.

Преди тя да му отговори, той затвори вратата след себе си. Бременна или не, трябваше да стори нещо, за да я измъкне от сегашното й емоционално състояние. Викането само щеше да влоши положението. Пасивната агресивност беше най-добрият подход. Лекият намек, че ще я изостави, щеше да я принуди да се осъзнае. Тя знаеше, че той я обича, но също така знаеше, че в него е заложен генът на самотния вълк-единак. Ако я оставеше за малко насаме, изправена пред мисълта да отглежда детето сама, тя отново щеше да започне да разсъждава рационално и трезво.

Айрини Кенеди емоционално беше изтощена. От болницата беше отишла направо в централата на ЦРУ, за да задейства машината преди срещата с президента и членовете на неговия кабинет, насрочена за следващата сутрин. От мига, в който лекарят й съобщи, че Ана е мъртва, знаеше как ще се развият събитията. Никой нямаше да може да го спре. И без това й беше трудно да го контролира, но след тази лична трагедия беше наивно да се мисли, че ще се подчини на някого. Щяха обаче да се намерят политици, които биха разсъждавали точно по този наивен начин — влиятелни хора, които бяха свикнали да нареждат, а другите безпрекословно да изпълняват. До каква степен и президентът щеше да реагира така, Кенеди не знаеше, но не се съмняваше какво ще е поведението на новия й шеф. Нямаше да е кой-знае колко силна и подкрепата от страна на останалите членове на Съвета за национална сигурност. Някои от тях щяха да настояват да се спазва буквата на закона, а други щяха да изпаднат в ужас при мисълта за изпълнен с желание за мъст и побеснял от ярост американец, който пречи на дипломатическите им усилия. Един или двама от членовете може би подкрепяха Рап, но никога не биха го показали толкова открито. Макар и да беше прочут със своите войнствено настроени „ястреби“, Вашингтон се гордееше и с цивилизоваността си. Тези хора биха се ужасили при мисълта побеснял държавен служител да търси възмездие за убийството на жена си. За да избегнат неизбежното, те разполагаха с две възможности. Първата беше да го вкарат зад решетките, но Кенеди вече се беше погрижила да прехвърлят Рап от болницата „Джон Хопкинс“ в конспиративна къща на ЦРУ във Вирджиния. Но дори и да успееха да го вкарат в затвора, това щеше да е само временно решение. Не можеха да го държат вечно заключен. Другото решение беше да го убият. Проблемът тук се състоеше във факта, че единствените хора, способни да го сторят — невидимите воини като Коулман — вече бяха на страната на Рап и се надпреварваха кой пръв да му помогне. Кенеди си даваше сметка, че след месец или година мнозина от тези политически водачи щяха да съжаляват, че не са го убили, но никой от тях нямаше куража да издаде подобна заповед. За момента обаче те само щяха да му заповядат да мирува.

През нощта три пъти беше разговаряла с директора на йорданската разузнавателна служба. Те вече разполагаха с името на човека, определил награда за главата на Рап: Саид Ахмед Абдула, саудитски милиардер. Отначало не можа да направи връзката, но нейните аналитици-експерти в борбата с тероризма разбраха почти веднага, след като получиха информацията. Саид Ахмед Абдула беше баща на Уахид Ахмед Абдула, терорист, участвал в опита да се взривят атомни бомби в Ню Йорк и Вашингтон. Американските специални сили го бяха хванали в граничния район между Афганистан и Пакистан само дни преди да бъдат извършени атентатите. И тъй като тогава беше ценна всяка секунда, Рап нямаше друг избор, освен да изтръгне с мъчения подробностите за заговора от Уахид. Получената информация помогна една от бомбите да бъде заловена още преди да я внесат в страната.