Винс Флин - Лиценз за убиване

Как бащата беше разбрал за ролята на Рап в смъртта на сина му оставаше загадка, но Кенеди имаше известни подозрения. На първо време заповяда на Центъра за борба с тероризма да събере всичко за Саид Ахмед Абдула. Вече беше взела рискованото решение ЦРУ да не предава никаква информация на сродните им служби и агенции, макар че по закон бяха длъжни да го правят. Щяха да симулират пълно сътрудничество и дори да подават отделни късчета на ФБР, но най-ценните данни щяха да останат в тайна за следствието.

Кенеди пристигна с петнайсет минути по-рано на срещата. Правеше го винаги, когато идваше при президента. До Овалния кабинет я придружи един от служителите в Белия дом. Тя чака там сама до девет и пет, когато към нея се присъедини президентският съветник по националната сигурност Майкъл Хейк. Двамата си приличаха по характер и поддържаха много добри делови взаимоотношения. Хейк разкопча сакото си и седна до нея на канапето.

— Как се справяш?

— Добре.

— Знам, но как понасяш случилото се? — Въпросът беше зададен от един добър приятел.

— Била съм и по-добре.

— Как е Мич?

— Съсипан е, но най-лошото мина… поне във физически план.

Прагматичен, дисциплиниран и предпазлив, Хейк беше от хората, от които всеки президент имаше нужда. Не се плашеше от нищо.

— Как прие той новината за жена си?

Кенеди се овладя. Вече беше плакала и щеше да плаче още, но не и тук, не и в Овалния кабинет.

— Трябваше да го натъпчат с успокоителни.

Хейк кимна, сякаш беше очаквал подобен отговор. После се облегна назад и сложи ръка на облегалката на канапето, зад главата на Кенеди. Беше ясно, че иска да й каже нещо, но не знае как да започне.

— Айрини, с теб винаги сме били откровени един към друг. Затова ще ти кажа какво е положението тук. В момента президентът е в личната си трапезария и привършва срещата си с вицепрезидента, държавния секретар Бърг, главния прокурор Стоукс и директора на Националното разузнаване Рос.

Макар и да се изненада, Кенеди кимна спокойно.

— С две думи, те са дълбоко загрижени за това какво може да направи Мич, след като се възстанови.

— Аз също.

— Сериозно са загрижени. Смятат, че не можеш да го контролираш, а малцина от тях са убедени, че изобщо се опитваш да го контролираш.

Кенеди си каза, че явно не е единствената, прекарала нощта в обмисляне на стратегии.

— Защо? — попита.

— Смятат, че има конфликт на интереси. Че лоялността ти към Мич ще попречи на трезвата ти преценка и ти ще действаш във вреда на страната.

Кое беше във вреда на страната и кое не подлежеше на обсъждане, но Кенеди не беше дошла тук да спори.

— Уверявам те, няма никакъв конфликт.

Хейк не знаеше дали да й вярва, но това нямаше значение. Не той беше главният й опонент.

— Измъкнах се по-рано, за да ти дам приятелски съвет. Те ще дойдат всеки момент и няма да ти хареса какво ще кажат. Не си усложнявай живота, послушай ги и не им противоречи.

— Виждам, че искаш да ми помогнеш, но ми се струва, че съветът ти е малко закъснял.

— Сделката вече е сключена. Трима членове на кабинета в момента настояват пред президента за крути мерки и намекват, че имат силна подкрепа. Притиснали са го до стената и той няма възможност за маневриране. Погледнато официално, няма друг избор, освен да се придържа към препоръката им.

Кенеди почувства как стомахът й се преобърна и тя се наруга наум, че не е отишла при президента преди тях.

— Не знам дали ще мога да се примиря с това.

— Имаш ли представа какво е силно насрещно течение?

— Разбира се.

— Не можеш да го победиш, като се съпротивляваш. Трябва да съхраниш силите си, да се пуснеш по течението и когато ти се удаде подходящ момент, да плуваш успоредно с брега.

— Значи ме съветваш сега да се пусна по течението?

— Не точно. Мисля, че президентът ще се разочарова от теб, ако не изразиш някакво несъгласие. Но в крайна сметка ги остави да си разиграват играта.

— И какво ще получа в замяна?

Вратата на трапезарията леко се отвори и отвътре се чуха гласове.

— Когато свърши срещата, слез в Ситуационната зала. Президентът иска да поговори с теб насаме.

Пръв влезе президентът. Кенеди и Хейк станаха. Хейс беше висок метър и осемдесет и три. След трите години на президентския пост косата му беше доста побеляла. Той прегърна Кенеди.

— Моите съболезнования, Айрини. Знам, че беше много близка с тях.

— Благодаря, господин президент.

— Как е Мич?

— Почива.

Президентът се вгледа в нея, сякаш искаше да разбере какво е намислил Рап.