Винс Флин - Лиценз за убиване

— Не сме казвали подобно нещо — отвърна Рос.

— Тогава защо толкова държите да представите инцидента като нещастен случай?

В стаята настъпи тишина. Тримата членове на кабинета се обърнаха към президента, сякаш сега беше моментът той да се намеси. Но президентът не реагира. Вицепрезидентът също мълчеше.

Държавният секретар пръв наруши тишината:

— Айрини, проблемът може да се реши по два начина: правилен и неправилен.

„Не е ли винаги така?“ — каза си тя.

— Правилният е да оставим ФБР да се занимава с разследването.

— А неправилният?

— Неправилният начин — намеси се главният прокурор — е да позволим на тайните шпиони на ЦРУ да се ровят и да душат около вероятното място на престъплението.

Стоукс използва думата „вероятно“. Кенеди искаше да обясни на главния юрист на страната, че ако не бяха Коулман и Уикър, никоя от тези улики сега нямаше да им е известна. Обаче знаеше, че ще е напразно, и затова не го стори. Те вече бяха решили. Бояха се от отмъстителния Мич Рап или по-точно — бояха се от това, което той щеше да направи от името на американското правителство. Безпокойството, което можеше да донесе той на тях и на техните организации, щеше да е голямо.

— Уверявам ви — продължи Стоукс, — че ако е извършено престъпление, ще се погрижим извършителите да бъдат изправени пред съда. Може да отнеме известно време, но ще го направим. Междувременно вие трябва да обясните на Рап по никакъв начин да не се меси в разследването. Защото ако се намеси, ще си има сериозни проблеми със закона.

Ако ситуацията не беше толкова сериозна, Кенеди щеше да приеме с ирония предупреждението на главния прокурор. Тя се обърна към президента, за да види дали той подкрепя тази глупост. Хейс си гледаше часовника, стремейки се да избегне погледа й.

— Сигурна съм, че Мич ще се стресне от вашето предупреждение. Може би искате сам да му предадете посланието?

Отговорът й не хареса на Стоукс и той се обърна за подкрепа към Бърг и Рос.

Директорът на Националното разузнаване веднага заговори:

— Последното, което искаме в момента, е служител на Централното разузнавателно управление да се прави едновременно на съдия, полицай и палач.

— Според мен последното, което искаме, е някой, който се е опитал да убие служител на ЦРУ, да се измъкне безнаказано.

— Ако някой наистина се е опитал да убие Рап, ние ще го открием и ще го накажем.

Кенеди кимна, но изражението й показваше, че не се връзва на тези обещания.

— Как мислите да спрете Мич да не тръгне да преследва виновниците? — попита.

— Тъй като си негов шеф, аз очаквам от теб да го контролираш — с равен тон отвърна Рос.

— А ако си подаде оставката?

Рос се обърна към държавния секретар Бърг. Тя се поколеба, преди да каже:

— Отнехме паспорта на господин Рап. Забранено му е да напуска страната.

Ето това вече наистина беше доста смешно. Елементарната предпазливост не позволи на Кенеди да прихне. Тримата членове на кабинета с каменни лица бяха вперили погледи в нея.

— И мислите, че това ще го спре? — попита тя. — Ще спре Мич Рап… човека, когото сме обучили като разузнавач за нелегални операции? Човека, който говори пет езика, има бог знае колко псевдонима и фалшиви имена и през годините е влизал и излизал тайно буквално от всяка една държава в Европа и Близкия изток? И мислите, че като му отнемете паспорта, ще го спрете?

Въпросът остана без отговор.

Стоукс продължи:

— За негово добро ще го поставим под засилена охрана.

Кенеди поклати глава и отвърна със саркастичен тон:

— Благодаря за милото предложение, но ще минем и без него.

— Айрини, това е за доброто на страната — намеси се отново Рос.

— Това е спорно, но засега е в безопасност и не се нуждае от допълнителна охрана.

— Айрини, ако се наложи, ще издадем и съдебна заповед.

— На какво основание, Марти? — Тя за пръв път реагира остро. — Мислиш, че си единственият в този град, който има свой съдия ли?… Повярвай ми, ще загубиш тази битка и няма да ти стане никак приятно.

Рос ги спря с вдигната ръка.

— Нека да си поемем въздух и да се успокоим. Сигурен съм, че ЦРУ е в състояние да държи под око Мич, докато се възстанови. От друга страна, Айрини, ще трябва да дадем възможност на хората от ФБР да го разпитат.

След известно колебание тя отговори:

— Кажете на специален агент Макмахън да ми се обади и аз ще го уредя.

— Аз също бих искал да разговарям с него — каза Рос.

— Съмнявам се, че в момента може да се вижда с посетители, но…