Винс Флин - Лиценз за убиване

— И защо така, сър?

— Защото на теб няма да ти се налага да се придържаш към правилата като тях, Айрини.

— А Рос? — Въпросът й беше адресиран към сенатор Хартсбърг.

— Марк няма да създава проблеми.

Кенеди поклати глава.

— Не съм убедена. — Тя се обърна към президента, очаквайки от него да я подкрепи. В края на краищата Рос беше разказал на президента за неподчинението и грубото държане на Рап.

Вместо да кимне разбиращо, Хейс се намръщи объркано.

Тя разбра, че Рос я е излъгал.

— Господин президент, мисля, че директор Рос ме подведе да си мисля, че е бил прям и честен с вас, а всъщност не е бил.

— Какво ти каза той?

— Че ви е информирал за сблъсъка, който наскоро имаше с Рап.

Хейс поклати глава.

— Не ми е споменал нищо за Мич.

— Миналата седмица провеждах съвещание в моя кабинет с Мич и Скот Коулман. — Кенеди не започна да увърта. — Директор Рос се появи в Ленгли без предупреждение и влезе в кабинета ми. — После Кенеди разказа как данъчните са се заели на следващия ден с Коулман и как Рос е накарал неговите хора да се обадят в Пентагона и да изискат личното му досие. Тя приключи разказа си с това как Мич е решил да посети също така неочаквано Рос в кабинета му и когато влязъл, Рос разговарял с няколко детективи. Темата на разговора им бил Скот Коулман. Рап видял досие, съдържащо данъчните декларации на Коулман, и плеснал Рос по лицето с папката.

Хартсбърг изглеждаше леко шокиран, докато Уолш и президентът онемяха от изумление. Накрая заговори Уолш:

— Казах ви и на двамата, че той не е подходящ за тази работа.

— Ще се поправи — отвърна Хартсбърг. — Аз ще поговоря с него.

— Едва ли ще иска да те слуша — изръмжа Уолш. — Казах ти, той е един жаден за власт наперен пуяк.

— Аз ще поговоря с него — тихо каза президентът.

— Не е необходимо да си правите труда, господин президент. — Хартсбърг беше предложил Рос и сега той се чувстваше длъжен сам да оправи кашата. — Нека опитам.

— Добре. — Хейс се обърна отново към Кенеди: — Ще държим Рос изкъсо и той няма да ти се бърка. Само не се изпречвай пред правосъдието и ФБР.

— Ами Мич?

Президентът се облегна назад и се замисли. След дълга пауза отговори:

— Официално… искам той да участва в международния аспект на това разследване. Подчертавам, „международен“. — Направи пауза за по-голям ефект. — Неофициално… получава моето разрешение да убие всеки, който има пръст в това.

Туристическият кораб влезе в Канале ди Сан Марко. Корабът беше огромен и на пръв поглед беше невъзможно да мине през такъв тесен канал, но Абел си каза, че сигурно капитанът си знае работата. В края на краищата туризмът беше най-печелившият отрасъл на италианската икономика. В интерес на тази златна мина беше гигантският стоманен колос да не помете крехката и фино изработена фасада на Палацо Дукале. За днес това беше третият голям кораб, минаващ през канала, и засега най-големият. Абел се беше излегнал на терасата на своята мансарда за две хиляди долара на нощ. Апартаментът беше с изглед към разклонението на Големия канал и канала Сан Марко. През летния сезон стаята се даваше под наем за пет хиляди долара на нощ, но само глупак би дошъл във Венеция през лятото, когато градът гъмжеше от туристи. От жегата и влагата миришеше доста неприятно. Цените се вдигаха скандално високо, а качеството на обслужването драстично се влошаваше. През есента или пролетта обаче беше съвсем друго. Температурата беше поносима и влагата прочистваше вонята от каналите. По тесните улици можеше да се минава спокойно, а и обслужването беше добро.

Абел погледна към пътниците, които се намираха по-високо от него. Те се бяха подредили на перилата на всичките четири палуби. Снимаха с фотоапаратите, ръкомахаха и викаха. Ако можеха да се подведат под един общ знаменател, той беше, че телата им определено не бяха в кой знае каква форма. Гледаха го като някакви тлъсти птици, търсещи да клъвнат червей. Първоначалното му възхищение пред инженерната мисъл, създала плаващия колос, способен да маневрира през тесните канали, премина в раздразнение от това простолюдие, което нарушаваше покоя му. Наложи си да не им обръща внимание и се съсредоточи в екрана на лаптопа.

Денят беше много интересен. Беше се наспал добре и се събуди в седем сутринта. Взе си душ и се обръсна. След закуската в голямата трапезария последва дълга разходка из града. Той прекоси Канале Гранде, Сан Паоло и Санта Кроче с единствената цел да види как плаващият град посреща новия ден. Баржите с боклук минаваха и заминаваха. Водните таксита и фериботите караха бързащите за работа хора от континента и от околните острови. Храна, консумативи, поща, вино, стоки и всичко останало, необходимо за функционирането на града, се пренасяше по вода и се разтоварваше от млади силни мъже, които бутаха колички с най-различни форми и размери. Подобен вид търговия можеше да се наблюдава само във Венеция.