Винс Флин - Лиценз за убиване

Рап сподави сълзите и си наложи да оцени трезво ситуацията. Смътно помнеше как през нощта го преместиха. По ужасното главоболие, замъгленото зрение и непрекъснатата му сънливост се досещаше, че са му дали успокоителни. Надигна глава достатъчно, за да се убеди в предположенията си — ръцете и краката му бяха здраво завързани. Това не му хареса никак и той веднага се зае да изпробва колко здраво са затегнати връзките. След кратка борба се отказа. Стаята беше тъмна, но успя да забележи, че не се намира в болница. Повече приличаше на хотелска стая или спалня в нечия къща.

Единственият му ясен спомен от времето, прекарано в болницата, беше как Кенеди му съобщи за смъртта на Ана и как после някакви много едри мъже го хванаха и го притиснаха към леглото. След това смътно помнеше пътуване с линейка. Сигурно Кенеди го беше преместила на по-безопасно място. Рап обмисли възможностите и накрая прошепна на себе си: „По дяволите, как можа да се случи това?“

Той долови движение някъде из сградата. Някой затвори тежка врата. После чу стъпки. Извърна глава и се вторачи във вратата. Дръжката бавно се завъртя. Навярно го наблюдаваха с камера. Вратата се отвори почти безшумно и в стаята влезе тъмна фигура. Рап не можа да различи лицето, но в начина му на движение имаше нещо познато. Мъжът внимателно доближи леглото и Рап за кратко беше обзет от чувството, че е в опасност.

— Как се чувстваш, приятелю?

Беше Скот Коулман. Той си отдъхна и отвърна:

— Къде съм?

— В тайна къща на Управлението.

Рап изгледа бившия командос.

— В коя?

— Тази до Лийсбърг. — Коулман заобиколи леглото и дръпна завесите на прозорците.

Стаята се изпълни със светлина и Рап стисна очи.

— Кое време е? — попита.

— Почти обяд.

Доста неприятно беше, че не можеше да закрие с длан очите си.

— Развържи ме.

Коулман се поколеба. Кенеди беше издала заповед да го държат вързан и на успокоителни, докато не се убедеше дали се е успокоил. На Коулман не му харесваше да го гледа вързан, сякаш е затворник. А и след всичко, през което бяха минали двамата заедно, не смяташе, че ще е честно да се отнася така с него. Дръпна края на връзката, с която беше завързана ръката му.

— Не прави нищо глупаво, Мич. Имаш счупена ръка, две ребра, рана на бедрото, а коляното ти още е подуто от операцията. — Бившият „тюлен“ стори същото и с останалите връзки, а накрая подложи зад гърба на Рап няколко възглавници.

По изгледа Рап се досети, че са на втория етаж. Лекият зеленикав цвят на стъклото означаваше, че прозорецът е брониран. Той беше идвал тук и преди, но никога не се беше качвал на втория етаж. За непосветения страничен наблюдател мястото не се различаваше по нищо от останалите ферми и почивни станции в провинциална Вирджиния. Изглеждаше много идилично, но подземните етажи под основната сграда съдържаха ревниво пазена от ЦРУ тайна. Мястото беше толкова тайно, че дори нямаше име. Шепата хора, които знаеха за съществуването му, го наричаха „Обектът“.

„Обектът“ не беше описан официално, нито дори в бюджета за тайни разузнавателни операции, който се разглеждаше тайно в Конгреса всяка година. Тук ЦРУ буквално източваше информацията от мозъците на хората. През изминалите десетилетия това бяха обикновено предатели или шпиони, повечето от които атеисти и прагматици. Наскоро започнаха да докарват гости, които се отличаваха с по-голям религиозен плам и фанатизъм. Мястото се намираше близо до Лийсбърг, Вирджиния, и се простираше върху двеста и петдесет декара живописна земя, закупена от Управлението в началото на петдесетте години. „Обектът“ беше необходимо зло в понякога бруталните и с висок залог битки на „тихия“ фронт.

Рап мислеше да попита Коулман за Ана, но се отказа. След като овладя чувствата си, го попита:

— Какво се случи?

— Помниш ли експлозията?

Рап поклати глава.

— Доколкото можах да разбера, вие сте се върнали у дома след операцията на коляното ти и къщата се е взривила. По някакъв начин ти си се озовал във водите на залива. Един рибар те е извадил и после са те закарали с хеликоптер в болницата „Джон Хопкинс“.

— Ана?

Приятелят му неловко пристъпи от крак на крак.

— Тя е била намерена в предния двор. Хората от „Бърза помощ“ казаха, че е била изхвърлена от взривната вълна и се е ударила в едно от дърветата. Получила е тежка травма на главата. Те я оперираха, но — Коулман тъжно поклати глава — но тя нямаше шанс.

Рап отвърна глава и се вторачи в прозореца. Отчаяно се опитваше да се вземе в ръце, да се съсредоточи върху това какво се беше случило, а не върху загубата.