Винс Флин - Лиценз за убиване

— Паркинсонова болест. Предава се по наследство. По линията на майка ми.

— Но аз не съм забелязала никакви симптоми.

— Но са налице. Повярвай ми. От пет месеца взимам лекарства. В началото резултатите бяха добри, но през последните няколко седмици състоянието ми се влоши. Личният ми лекар каза, че няма да имам проблем по време на първия мандат, но кандидатиране за втори мандат би било твърде егоистично от моя страна.

— Но Паркинсонова…

Хейс поклати глава и я изгледа продължително. Беше обсъждал въпроса с жена си. Можеше ли да остане на държавното кормило повече от четири години? Отговорът „може би“ не беше достатъчен. Съществуваше и още един проблем — за външния му вид. Този втори проблем окончателно натежа, за да вземе решение да се откаже от политиката. Хейс се усмихна и продължи:

— Човекът начело на най-мощния ядрен арсенал в света не може да се показва пред хората с треперещи ръце.

Кенеди насочи вниманието си към останалите двама присъстващи. Всички знаеха, че Хейс е прав, и му се възхищаваха за взетото трудно решение. Други на негово място не биха предали скиптъра на властта така лесно.

— Господин президент, много съжалявам — каза тя.

— Недей. Този кабинет е по-важен от който и да било отделен човек. За мен беше чест да служа на страната си. — Хейс се обърна към двамата си стари приятели от Сената. Уолш се усмихна, а Хартсбърг навъси чело, но и двамата кимнаха. Двамата политици от кариерата с удоволствие биха се съгласили да заемат неговото място. Тъй като не беше в характера му да се самосъжалява, той смени темата. — Нека ти разясня ситуацията, Айрини. Имам вицепрезидент, който знае и се интересува повече, отколкото трябва. Главният ми прокурор има твърде много власт. Държавният секретар е по-загрижена да умиротворява чужди страни, отколкото да защитава нашата. А директорът на Националната сигурност сигурно ще вдигне парти, ако разбере, че съм болен от Паркинсон. — Хейс стрелна Хартсбърг с поглед. Именно той му беше препоръчал Рос за високия пост.

— Боб, той е амбициозно момче — отвърна сенаторът. — Но не бих твърдял толкова уверено, че ще се радва на твоето нещастие.

— Добре де, ще отпразнува собствения си шанс.

— Той малко започна с фалстарт. — Хартсбърг погледна към Кенеди. — Не се тревожете. Ние ще поговорим с него и ще го усмирим.

— Работата е, Айрини — продължи президентът, — че не искам през последната ми година на този пост да се занимавам с разтърваване на съперничещи си членове на моя кабинет. Видя ли тази сутрин какво ми спретнаха. — Поклати глава. — Трябваше да го предвидя, но нямах много време да се подготвя. Така или иначе, не съм съгласен с тях, но разбирам гледната им точка.

— Аз не я разбирам, сър.

— Живеем в цивилизована страна, управлявана от закони. Непрекъснато тръбим на другите държави за свободата на словото, ефективното и справедливо правораздаване. Това е и една от най-важните мисии на Държавния департамент. Тук, у дома, нашето Министерство на правосъдието и съдилищата отговарят за справедливото правосъдие. На американска земя е извършено престъпление. Да, то е извършено срещу служител на ЦРУ, но правомощията си остават в полето на Министерството на правосъдието и никой от нас не може да го промени.

— Айрини — присъедини се сенатор Уолш, — трябва да погледнеш на случилото се и от друга страна. Съпругата на Мич беше известна репортерка. Медиите ще следят отблизо развитието на разследването. Министерството на правосъдието би било по-склонно да обяви, че инцидентът е бил битов и по този начин няма да им се наложи да се напрягат и да вдигат летвата пред себе си. Разбира се, тихо ще продължат да си разследват, но аз предполагам, че няма да определят произшествието като углавно престъпление, освен ако не намерят конкретния виновник.

— Тази експлозия не беше случайна.

— Всички го знаем — отвърна Хейс.

— Тогава какво ще правим?

— Нека си изясним нещата. Който и да е извършил това престъпление, аз искам да бъде изправен пред правосъдието, и то бързо. Не искам разследване, което да продължава с години.

— Ами Министерството на правосъдието?

— Ще ги оставим да провеждат официално разследване. — Хейс махна небрежно, сякаш въпросното министерство беше някаква си незначителна досадна дреболия. — Ти и специален агент Макмахън поддържате добри отношения. Искам всичко, което той открие, незабавно да го предаде на теб. Но, честно казано, очаквам да си винаги една крачка пред него.