Винс Флин - Лиценз за убиване

— Когато се пооправи — намеси се президентът, като думите му бяха насочени към Рос.

Настъпи кратка пауза и президентският съветник по национална сигурност се възползва от възможността да обяви края на съвещанието. Той стана и каза:

— Днес президентът има доста натоварен график. Извинете ни, но трябва да свършваме. — Хейк се обърна към Рос: — Имате ли свободни още петнайсет минути?

— Разбира се.

Хейк издърпа настрани директора на Националното разузнаване и поведе разговор с него. Президентът излезе незабелязано през вратата, водеща към кабинета на личния му секретар. Кенеди хвърли поглед към държавния секретар Бърг, главния прокурор Стоукс и вицепрезидента Бакстър и отвратена напусна стаята.

След Овалния кабинет Кенеди отиде направо в Ситуационната зала. За своите над двайсет години в ЦРУ никога не беше присъствала на подобно съвещание. Всички гледаха да си покрият задниците и да не поемат риск. Айрини не беше ядосана на шефа си, на главния прокурор или на държавния секретар. Очакваше от тях да защитят своите владения и прерогативи, но не и толкова скоро. Гневът й беше адресиран към президента. Никога досега не го беше виждала по-безучастен. Особено по такъв въпрос. В случващото се нямаше логика, нямаше смисъл.

Тя набра кода на вратата към залата. Остави без внимание дежурния офицер, седнал на бюро в коридора, и влезе в шумоизолираната конферентна зала. Там с изненада откри, че я чакаха двама души, седнали на другия край на дългата и лъскава дървена маса. Преди да е имала възможността да ги поздрави, в залата влезе президентът и затвори вратата. Двамата мъже понечиха да станат, но Хейс ги спря.

Кенеди предположи, че сенаторите Уолш и Хартсбърг са били поканени от президента на тази среща. Но каква беше причината за тяхното присъствие нямаше никаква представа. Вместо да седне начело на масата, Хейс отиде до другия край и застана до сенатор Хартсбърг.

— Седни, Айрини.

Тя се настани, а президентът зае мястото до сенатор Уолш. Той се наведе напред и се подпря с ръце на масата.

— Айрини, извинявай, че се наложи да изтърпиш това.

Кенеди рядко можеше да бъде заварена неподготвена и рядко даваше воля на гнева си, но днешният ден беше изключение.

— Господин президент, ще благоволите ли да ми обясните какво, по дяволите, става?

— Айрини, вероятността инцидентът с Рап да е нещастен случай е нищожна, ако не и нулева. Ти го знаеш, аз го знам и те го знаят.

— Тогава защо им позволихте да се държат така и защо изключихте участието на ЦРУ?

— Не съм.

— Напротив, точно с такова впечатление останах одеве.

— Айрини, според теб какво ще направи Мич, когато оздравее?

Кенеди знаеше отговора, но не искаше да го изрича на глас.

Сенатор Хартсбърг се изкашля и се намеси:

— Ще убие всеки, който има пръст в смъртта на жена му.

— Точно така — каза президентът. — И аз не бих го винил за това.

— Тогава какви бяха тези глупости за отнемане на паспорта му и за поставянето му под засилена охрана?

— Идеята не е моя. — Хейс поклати глава. — И какво значение има? И двамата знаем, че няма начин да го спрем. Със или без паспорт… той ще напусне страната и ще отиде където си поиска.

— Господин президент, аз съм объркана. Мич е жертвал доста за страната си. Мисля, че има и по-достоен начин да излезем от ситуацията, отколкото да го третираме като престъпник. — Кенеди отвратено поклати глава. — Честно казано, сър, след всичко, което Мич направи за вас, очаквах да го защитите, когато най-много се нуждае. А не да отстъпвате пред исканията на няколко министри.

Хейс прие критиките изненадващо хладнокръвно. Той се облегна назад и погледна към двамата си бивши колеги от Сената. После бавно се обърна към Кенеди:

— Ще ти разкрия нещо, което много малко хора знаят. Но първо искам да ми дадеш дума, че няма да говориш с никого за това.

— Разбира се.

— Реших да не се кандидатирам за нов мандат.

Тя се изненада. Тъй като до края на мандата на Хейс оставаше малко повече от година и рейтингът му беше стабилен, на никого не би му хрумнало, че няма да се кандидатира отново.

— Разрешете да ви попитам защо, сър?

— Имам здравословни проблеми, които ще ми попречат да изпълнявам длъжността на президент.

Кенеди искаше да разбере какви са тези проблеми, но съзнаваше, че въпросът е личен.

— Съжалявам да го чуя, господин президент.

Хейс погледна към часовниците на стената и добави: