Винс Флин - Лиценз за убиване

Абел се върна в хотела преди десет и провери електронната си поща. Той остана едновременно удовлетворен и шокиран от новината, че Мич Рап е мъртъв. И не само, че беше мъртъв, но убиецът беше съумял да инсценира битов инцидент. Абел беше поразен от бързината и лекотата, с които беше изпълнена поръчката. Саид Ахмед Абдула щеше да подскочи на седмото небе от щастие. Не го учудваше, че убийците настояваха да им плати веднага. Колкото и да се изкушаваше, той не се обади веднага на Абдула, за да му съобщи приятната вест. Трябваше да получи информация от независим източник. Заради часовата разлика между Венеция и Вашингтон това щеше да отнеме известно време. От страх да не привлече внимание към себе си, не искаше да звъни на своите познати от международната разузнавателна общност. В два следобед намери информация за случилото се на Интернет страницата на „Вашингтон Поуст“. Абел прочете думите със свито гърло. Стигнал едва до половината на статията, започна да танцува из стаята. Току-що беше спечелил шест милиона долара, без да си мръдне пръста. Абел не си падаше по танците, нито за него бяха характерни внезапните изблици на чувства, но този път беше различно.

След като прочете докрай статията, той се обади на Абдула по зашифрования сателитен телефон и му каза новината. Бащата се разхлипа от вълнение. А между хлипането славеше Аллах и благодареше на Абел, че му е дарил възмездие. Тъй като не искаше да води твърде продължителен разговор, немецът постави въпроса за плащането. Абдула отвърна, че ще се погрижи още днес и продължи да го засипва с благодарности за неоценимата му помощ. Абел стоически издържа и след като предупреди милиардера да бъде много предпазлив, затвори. Макар че американската преса пишеше, че е било битова експлозия, в ЦРУ със сигурност щяха да се намерят хора, които нямаше да се оставят да ги заблудят.

И сега, когато работният ден наближаваше края си, Абел напрегнато очакваше потвърждение от няколкото банки, че парите са преведени. Общо дванайсет милиона долара. След като принц Мухамад бен Рашид беше поискал убийството да изглежда като нещастен случай, вместо да направи разходите за своя сметка, Абел се беше обърнал към Саид Ахмед Абдула. Милиардерът, изглежда, изобщо не го беше грижа за никакво разследване, което щеше да последва след смъртта на Рап. Германецът се опита да го впечатли със сериозния отзвук, който щеше да има събитието, но той се интересуваше само от едно — Рап да бъде убит, без значение по какъв начин щеше да стане това. Абел го притисна малко повече, докато накрая милиардерът се съгласи да покрие допълнителните разходи.

Общо дванайсет милиона долара, и то за по-малко от две седмици. Това беше рекорд в неговия занаят. Щеше да му е доста трудно да не се похвали за подобно постижение, но трябваше да внимава. Ако убийците разберяха как ги е изиграл, щяха да го убият. Ако американците разберяха, че той има пръст в смъртта на Рап, щяха първо да го измъчват и после да го убият. Затова щеше да си държи устата затворена. Може би след двайсет години, когато намалеше темпото, щеше да напише мемоарите си и да признае, че е убил най-добрия американски експерт по борба с тероризма. Даваше си сметка за риска, но не можеше да направи нищо, за да го избегне. Бащата щеше да започне да се хвали, щеше да си припише заслугата за убийството на могъщия Мич Рап.

Докато гледаше пощенската си кутия, му хрумна интересна мисъл. Дори се изненада, че досега не се беше сетил. Защо да не изхарчи част от новопридобитото си богатство и да „поръча“ бащата? Заслужаваше си да обмисли по-задълбочено този вариант. Електронният звук извести пристигането на ново писмо. Абел го отвори и се усмихна, когато го прочете. От банката потвърждаваха превеждането на два милиона долара на сметката му. И както ги беше инструктирал, един милион веднага беше прехвърлен в друга банка на Бахамските острови. Скоро пристигнаха още пет писма с подобно съдържание. Абел вдигна слушалката и си поръча бутилка „Пишон Лонжвил Барон“ реколта 1989 година. Погледна към куполите на Санта Мария дела Салюте от другата страна на канала и благодари на Бог, че е точен и прецизен като швейцарец.

Рап се събуди, надявайки се за пореден път, че всичко е било само кошмар. Но видът на непознатата стая му подсказа, че не е било сън. Беше се случило най-лошото. Жена му и нероденото му дете вече ги нямаше. Онези ужасни кошмари, които го бяха измъчвали, след като приятелката му загина над Локърби, Шотландия, сега отново се завърнаха, но този път бяха още по-мъчителни. Бяха му необходими години да преодолее загубата и трагичната й смърт. Времето и усърдната му работа постепенно бяха излекували раната. И тогава се появи Ана, и всичко отново стана идеално. Болезнената рана беше окончателно излекувана и му остана само малък белег — мимолетен спомен за жената, която беше загинала преди повече от десет години. Сега само за миг от живота му изчезна и Ана, а с нея — всичките му надежди и мечти. Старата рана беше разтворена рязко и със сила. Болката беше неимоверна, несравнима с предишната. Младежката му любов му се струваше наивна в сравнение с абсолютната отдаденост и боготворене, които беше изпитвал към жена си. Болката го беше сграбчила с кокалестите си ръце, впила беше нокти дълбоко в душата му. Тя никога нямаше да го пусне.