Винс Флин - Врагът сред нас

Макдоналд би се зарадвал на помощта на Гифърд да уреди транспорта и по-специално една от неговите бригади „Страйкър“, но с иранците изрично се бяха уговорили да няма военни части. Ако видеха и един-единствен войник в района на срещата, щяха да си тръгнат. С една кола по-малко и с ограничени възможности, Макдоналд възнамеряваше да вземе назаем един джип от частна фирма по сигурността, която щеше да подсили охраната им.

Рап се изкуши да отмени целия план и да постави Кенеди на задната седалка на един от разнебитените седани на Стилуел, но в случая не той командваше парада. В стремежа си да успокои Макдоналд, той му каза, че двамата със Стилуел ще бъдат в сградата от другата страна на улицата през цялото време. Описа му какъв внушителен арсенал беше струпал там Стилуел и добави, че ако нещо се обърка, те ще разполагат със значителна огнева мощ.

— От теб се иска само да я закараш до там и после да я откараш до базата невредима, Мак. Със Стилуел снощи проверихме целия квартал. Поставил е камери навсякъде. Неговите съгледвачи, четирима на брой, са на пост още от седем сутринта. По един във всяка посока, на разстояние две пресечки. Той познава собственика на кафето и държи в готовност още половин дузина кюрди. Те познават квартала като пръстите на дланта си. Знаят кой е тукашен и кой не е. Ако забележат нещо подозрително, веднага ще ни съобщят.

— Какво мислиш за маршрута? — попита го Макдоналд и посочи на картата червената линия, обозначаваща улиците, по които щяха да минат.

Рап претегли вариантите. Фактът, че се намираха само на седем километра от летището, беше в техен плюс. Тревога будеше единствено правата траектория на маршрута.

— Мисля, че си го подбрал добре. Можеш да отидеш на север и оттам да пресечеш по един от мостовете, но така ще се удвои, ако не и утрои времето, през което ще сте на път. Освен това пак трябва да се върнеш на главния път, който, както ми каза Стилуел, е като „Индикар 500“, но с бомби.

— Знам. Командирът на базата вече ми разясни ситуацията. Снощи той разположи екипи от снайперисти и група за обезвреждане на бомби.

Рап отново погледна картата.

— Според мен замисълът ти е добър — да намалиш до минимум времето на пътуване. Да я доставиш възможно най-бързо от точка А в точка Б.

— Добре де, тук не е Вашингтон.

— Не, определено не е.

Вратата на фургона се отвори и при тях влезе Кенеди.

— Здравей Мичъл — каза тя и тръгна към него.

— Добро утро, шефке. — Рап огледа облеклото й — черни спортни кубинки, джинси, прилепнало по тялото черно сако, тип манто. Около врата и раменете й беше намотан черен шал-хиджаб. Кенеди беше прекарала значителна част от младостта си в Близкия Изток и на Рап му стана приятно, че още помнеше как да се облече така, че да се слива с местните.

Кенеди обърна бузата си към Рап и той се наведе и я целуна.

— Как се чувстваш? — попита го Айрини.

— Чудесно.

— Виждаш ми се уморен — намръщено отбеляза тя.

Рап посочи с пръст към нея и се обърна към Макдоналд:

— Тя ми е като по-голямата кака. На теб някога да ти е казвала, че изглеждаш скапан?

Макдоналд се усмихна.

— Не.

— Не казах „скапан“, а „уморен“.

— Но си мислеше „скапан“… просто си твърде любезна.

— Ами… наистина изглеждаш доста уморен. Имаш тъмни кръгове под очите и… — Кенеди се наведе и го подуши — и си пушил — добави неодобрително тя.

— Да, пуших. Това правят тукашните хора. Всички пушат. Няма как да се впишеш другояче в обстановката. В противен случай изглеждаш като политически коректен американец и те или те застрелват, или те отвличат, което е много по-вредно и рисковано за здравето ти, отколкото няколко цигари.

— Имаш право.

— Нещо ново от снощи?

— Разглеждането и гласуването на резолюциите, предложени от иранците, беше отложено. Те обаче твърдо държат на решението си да затворят Ормузкия проток за наши кораби.

— Да бе… да видим как ще го осъществят.

— Боя се, че ще го осъществят.

— Не ставай смешна. Това ще е най-неравностойното морско сражение в цялата история.

— Точно затова. Може да се опитат да провокират нашите действия, за да се покажат като жертви пред света. Отчаяни са, Мич. Твоята операция определено даде ефект. Британците ни съобщиха, че снощи в Техеран тълпата е подпалила две банки и няколко бензиностанции. Казват, че целият град бил нашарен с графити против Аматула.

— Добре. Може пък да решат да щурмуват президентския дворец.

— Де да имахме този късмет.