Винс Флин - Врагът сред нас

Азад отпи от чая и тихо и съчувствено каза:

— Съжалявам за баща ви. Аз не съм привърженик на всичкото това насилие. Прекалено много невинни хора изгубиха живота си.

Човекът на Ашани поднесе на Кенеди пареща чаша чай и се оттегли. Кенеди взе чашата в двете си длани и добави:

— Ужасно много загинаха.

— В моята страна мнозина си задават въпроса наистина ли са такъв злодей Съединените щати — продължи иранският шеф на разузнаването, като в същото време допря длани до масата и се наведе напред към Кенеди. — Вие на практика ни отървахте от Саддам и от талибаните. Както много добре ви е известно, шиитите и сунитите не се обичат много. Ние спираме да се бием един с друг, само когато някой като вас застане на пътя ни.

— Колкото и тъжно да е това, е вярно.

Настъпи неловко мълчание.

— Изправени сме пред ситуация, която, боя се, може да излезе от контрол — накрая изрече Ашани. — В правителството ни има хора, които искат кървава разплата за разрушението в Исфахан. Персийската ни чест и гордост го изисква.

— Гордостта може да изиграе много лоша шега.

— Да, права сте, но се боя, че сред колегите ми не са много онези, които споделят това мнение. Те искат някой да си плати за нанесената обида.

— Тогава да насочат усилията си срещу бунтовниците и да оставят нас и Израел на мира. Или се боят да си признаят, че имат вътрешен проблем?

— Не съм дошъл тук, за да обсъждам вътрешните работи на моето правителство — отвърна Ашани с малко по-сериозен тон. — Дойдох да ви изслушам и заедно да намерим решение на проблема.

Кенеди отпи от чая.

— Президентът Аликзандър умува дали да не установи ограничени дипломатически отношения с вас.

— Интересно. И каква ще е ползата за моето правителство?

— Имате двайсет-трийсет процента инфлация. Внасяте четирийсет процента от петрола си, макар че разполагате с вторите по големина след Саудитска Арабия петролни запаси. Икономиката ви е пред срив. Изправени сте пред надигащи се вътрешни размирици и най-вероятно както преди те ще бъдат смазани в кръв от религиозните екстремисти. Макар че този път успехът им не е толкова сигурен. — Кенеди спря, за да даде възможност на Ашани да оспори думите й. Той обаче се въздържа и тя продължи: — Ако откликнете на подадената от нас ръка и се съгласите, че е дошло време за двете ни страни да погребат старата вражда и да договорят траен мир, основаващ се на взаимно уважение както към Исляма, така и към свободата, ще издигнем взаимоотношенията си на ниво, което ще стимулира американските инвестиции в Иран.

— Мнозина мои сънародници вярват, че вие стоите зад разрушението на комплекса в Исфахан.

Кенеди го погледна в очите.

— Давам ви думата си: ние нямаме нищо общо с инцидента.

— Вероятно е така. Казвам ви само, че хардлайнерите ще искат нещо по-конкретно, отколкото обещанията американските банки да инвестират в страната ни.

— Американските финансови институции ще следват официалната политика на американското правителство. Затова и президентът е готов да ви предложи заем от един милиард долара, гарантиран от държавата.

Ашани реагира изненадан.

— Каква е целта?

— Парите трябва да бъдат изразходвани за построяването на нови рафинерии. Заемите ще бъдат освободени от лихви за първите три години, а след това лихвата ще бъде фиксирана на пет процента.

— Парите трябва да отидат за рафинерии?

— Президентът смята, че само така ще получи съгласието и подкрепата на Конгреса за отпускането им.

— Искате от нас да се откажем от ядрената си програма ли?

— Не. — Кенеди поклати глава. — Не публично.

— Но тайно — да.

— Би било добре.

— Ще трябва да се съобразим и с онези членове на правителството, които са обсебени от мисълта да станем ядрена сила.

Кенеди се наведе към него и прошепна:

— Икономиката ви е на път да се срине. На прага сте на нова революция, само че този път вие ще бъдете свалените от власт. Предлагаме ви възможност да избегнете най-лошото.

Ашани се почеса по брадата, замисли се и погледна към прашната външна врата на кафето. Макар оттук полезрението му да беше ограничено, той наброи петима души, екипирани, въоръжени и нащрек. Техеран можеше да заприлича на това място до година-две, ако не успееха да стабилизират иранската икономика. Едно нещо го безпокоеше обаче. Ашани погледна в очите Кенеди и попита:

— Защо?

— Защо какво?

— Защо ни предлагате помощ?

Кенеди кимна. Въпреки сравнително либералните виждания на Ашани, не можеше да се преодолее лесно факта, че той беше прекарал целия си съзнателен живот в страната, която обвиняваше Америка буквално за всяко зло на планетата.