Винс Флин - Врагът сред нас

Хеликоптерът се приземи на полупразния автомобилен паркинг.

Мухтар протегна ръка към Ашани.

— Помни: Аллах помага на смелите — каза той. — Отредил ни е велика съдба. Затова оцеляхме в Исфахан.

— Аллах е велик.

Ашани слезе от хеликоптера и се приближи към шефа на сигурността, който беше пристигнал предната нощ, за да координира мерките за охрана с хората от Отдел 9000 — групата, която набираше, обучаваше и финансираше бунтовниците-шиити в Ирак. Членовете на местните шиитски милиции щяха да осигурят транспорта и охраната до мястото на срещата и обратно. Всички те носеха черни качулки на главите. Ашани поздрави шефа на охраната и се обърна към американеца, когото беше срещал два пъти преди.

Човекът от ЦРУ пристъпи напред и протегна ръка.

— Министър Ашани, благодаря ви, че се съгласихте да изминете толкова път за срещата.

— Господин Ридли, вие трябваше да пропътувате много повече километри от мен — отвърна на перфектен английски Азад и се здрависа.

— Вярно е, но въпреки това оценяваме жеста и усилията ви.

— Аз съм благодарен, че директор Кенеди се свърза с мен. Мълчанието води само до недоразумения.

Ашани забеляза, че погледът на Ридли беше насочен към някого зад него. Обърна се и видя Мухтар. Терористът носеше голям куфар и крачеше забързано към другия край на паркинга. Накрая се качи в синьо-бял джип, обграден от двете страни от полицейски пикапи с тежки картечници. Отзад в пикапите бяха насядали маскирани полицаи.

— Кой е този? — попита Ридли.

За миг Ашани се замисли какво ли би станало, ако разкрие на американския шпионин истината. Мухтар беше в списъка на ФБР с най-издирваните терористи. Човекът от ЦРУ със сигурност разполагаше с властта бързо да заповяда и организира въздушен удар. Животът на Азад щеше да е много по-лесен, ако Мухтар беше мъртъв, но той не можеше да се реши да го направи. Вместо това Ашани отвърна с въпроса на въпрос:

— Надявам се директор Кенеди ни чака?

Ридли не изпусна от очи непознатия, дори когато полицейските коли потеглиха. Надяваше се, че хората на Стилуел, които и да бяха те, фотографираха в момента този подозрителен екземпляр.

— Да — накрая отговори той. — Щом й съобщя, че сме ви посрещнали и се движим към мястото на срещата, тя също ще тръгне натам.

— Хубаво. Отдавна искам да говоря с нея.

Самолетът на Кенеди кацна малко преди изгрев-слънце. Посрещнаха я Ридли и генерал Том Гифърд, командир на базата. Оттам Гифърд я придружи до казармата на офицерите, където й даде стая. След като си взе горещ душ и се преоблече, Айрини закуси набързо и отиде в резидентурата на ЦРУ, разположена в същия сектор на силно охраняваната база. „Резидентурата“ се състоеше от четири фургона, които образуваха нещо като квадрат с малък двор по средата. „Дворът“ беше отрупан със сателитни чинии и решетки на антени. По дължината на стените на фургоните бяха подредени на няколко етажа пясъчни чували. Същото се отнасяше и за покривите, където чувалите бяха поставени върху укрепени дъски от шперплат. Базата рядко се обстрелваше от минохвъргачки, но подобни нападения не бяха изключени. Единият от фургоните беше изцяло предназначен за скъпото и секретно комуникационно оборудване. Вторият беше разделен на четири малки кабинета и чакалня-приемна, третият беше едновременно за отдих на персонала и за провеждане на срещи, а четвъртият служеше за спални и склад. На другия край на резидентурата четири големи товарни контейнера бяха прикрепени един към друг и представляваха своеобразен затвор и стаи за разпити. Целият обект беше ограден с ограда от дебели метални решетки и опасан с бодлива тел отгоре.

Стилуел преведе Рап през пропускателния пункт и двамата отидоха в комуникационния фургон, където намериха Кенеди. Тя изслушваше доклада на заместник-директора на Центъра за глобални операции от Ленгли. Докато чакаше да приключи видеоконференцията, Рап се възползва от случая и седна с шефа на охраната на Кенеди, за да преговорят още веднъж плана. Познаваше Том Макдоналд от пет години. Този човек имаше идеалния характер за професията си. Беше вечно нащрек, непоклатим и се отличаваше с твърдост и постоянство. Първото, което направи впечатление на Рап, беше, че тази сутрин Макдоналд беше по-изнервен от обикновено. Скоро разбра защо.

Макдоналд беше кацнал заедно с Кенеди едва преди няколко часа, но предния ден беше пратил екип. Шестимата мъже придружаваха три бронирани Събърбана, натоварени в търбуха на огромния C-17 Старлифтър. След като разтоварили техниката, те решили да излязат с два от Събърбъните извън базата и да направят малък пробен пробег до мястото за срещата и обратно до летището. Не щеш ли обаче почти веднага се изгубили и то в опасен квартал на града, където попаднали под обстрел. И двете коли успели да се доберат до базата, но едната от тях беше доста пострадала. Макдоналд я беше огледал точно преди Рап да пристигне. Преброили над четирийсет попадения от куршуми. Бронята удържала част от куршумите, но колата била извадена от строя. Макдоналд дори не искаше да казва на Кенеди за инцидента. Рап се съгласи с него.