Винс Флин - Врагът сред нас

Внезапно пристигна колона от американски бронирани машини „Страйкър“. Заради осемколесните бойни машини движението съвсем спря, а стъклата на околните прозорци издрънчаха. Рап с интерес наблюдаваше ставащото. Някои се спряха да позяпат, докато други мигом се изпариха по страничните улички и дюкяни. Напрежението беше осезаемо. Половината от иракчаните искаха армията на нашествениците да си замине, докато другата половина отчаяно се надяваха американците да останат и да предотвратят пълномащабна гражданска война в страната. Рап го обзе лошо предчувствие. Предчувствие за наближаващ ураган, който той не беше в състояние да възпре. Невъзможността ясно да определиш кой е враг и представлява заплаха и кой не е усложняваше още повече ситуацията и причиняваше огромен стрес. Почти невъзможно беше и да държиш под око всичките играчи, а дори и американците да съумяваха по някакъв начин да го правят, нямаше гаранция, че в разгара на битка някой от местните няма да застане на страната на противника.

Стилуел беше един от вдъхващите увереност фактори. Този човек си вършеше работата перфектно. Обезопасената къща се намираше точно от другата страна на улицата срещу мястото, където щяха да проведат срещата. Тя щеше да стане в едно от интернет кафетата на Стилуел, където той се срещаше с информаторите. Собственикът на кафето беше братовчед на един от неговите бодигардове. Стилуел му плащаше допълнително хиляда долара на месец, за да може да разполага с мястото, когато му се наложи. Апартаментът на втория етаж на къщата от другата страна на кафето беше напълнен с различни провизии. Тук имаше военни сгъваеми легла, военни порциони и доста бойна екипировка и оръжие в случай, че попаднат под обсада. Арсеналът включваше гранатомет, половин дузина автомати M-4, 45-калиброви пистолети Глок, голяма далекобойна снайперска пушка Барет 50-и калибър, две картечници M249 и сандък с ръчни осколочни гранати M67. Освен това тук бяха складирани бронирани жилетки, комплект за оказване на помощ на ранени, свързочно оборудване и купчина със стари вестници и списания. Цялото това съкровище беше защитено с армирана стоманена врата с три дебели брави-резета. На прозорците бяха сложени решетки, а на стълбището, улицата и във вътрешността на апартамента бяха монтирани миниатюрни камери. Стилуел беше оборудвал всичките си четири тайни обезопасени скривалища по същия начин и чрез камерите можеше да ги наблюдава по интернет.

Предната вечер Рап заспа към единайсет часа вечерта. Преди това залости вратата и остави до себе си зареден 45-калибровия Глок. Малко преди два през нощта се разсъни от звука на изстрели. Лежа буден повече от час и тъкмо когато отново се унесе, отекнаха нови изстрели. Този път се стреляше по-близо. Стилуел захърка като банциг и на Рап не му остана друго освен да лежи със затворени очи и да премисли отново всичко, което му предстоеше да провери на следващия ден. Най-накрая, вече към изгрев-слънце, успя да заспи, но само за да го разтърси силна експлозия. Рап запали лампата и погледна към Стилуел, който сънено потърка очи.

— Близо беше — каза Рап.

— Не се тревожи — промърмори Стилуел. — Тези бяха наши. — После той се обърна на другата страна и няма и минута след това отново захърка.

Пътуваха по главната магистрала за летището. Рап се загледа в пейзажа. Вече за десети път си задаваше въпроса дали е разумно да води Кенеди на подобно място. Иранците отказаха да се срещнат на летището и в крайна сметка постигнаха компромис мястото да е на неутрална територия и в рамките на града. Подминаха изгорелия скелет на взривена кола и Рап се прозя.

Стилуел му се ухили с двайсет и четири каратовата си усмивка и го попита:

— Какво има? Не се ли наспа?

Рап се вторачи в пътя отпред и се намръщи.

— Не знам кое беше по-ужасно — стрелбата или твоето хъркане.

— Моето хъркане. Ако останеш за по-дълго тук, ще свикнеш със стрелбата.

— Обзалагам се, че ще е така. — Рап кимна замислено и наум си напомни да не забрави да каже на Кенеди да предложи Стилуел за похвала и голямо тлъсто увеличение на заплатата. Колкото и да се плащаше на хората, работещи в районите на бойни действия, то никога не беше достатъчно за риска, който поемаха и работата, която вършеха.

Хеликоптерът Ми-24 „Хайнд“ летеше бързо и умело лавира между руините на древния град Ниневия. Ашани погледна надолу към археологическите асирийски останки и се замисли за мястото на страната му в историята. Не си спомняше точно фактите, но знаеше, че столицата на Асирийската империя беше паднала приблизително хиляда години преди идването на Пророка. Медите и вавилонците бяха разрушили града, но по-късно бяха покорени от Кир Велики. Отдавна бяха отминали времената, в които персийците владееха цялата земя от Средиземно море до територията на днешна Индия. Лишени от реализъм бяха всякакви опити и мисли за възвръщането на някогашното величие на неговите предци. Съдейки по последните събития, щяха да са късметлии, ако бившата империя не се смалеше още повече.