Винс Флин: Врагът сред нас

Кенеди вдигна ръка, отново намеквайки на Рап да стои настрана.

— Защо? — повтори тя.

— Аятолах Наджар поиска от висшето ръководство на „Хизбула“ да арестува Мухтар и да го прати в Техеран. От „Хизбула“ го увериха, че ще задействат всички налични сили и средства за целта.

— Нека се опитам да позная — за сетен път се намеси Рап. — Не полагат достатъчно усилия, за да го открият.

— Те изобщо не искат да го открият, а напротив, полагат усилия да го укрият от нас.

— Къде? — попита директно Мич.

— Северно от Триполи.

— В Ливан ли?

— Да. — Ашани посочи папката в ръцете на Кенеди. — Всичко е тук. Банкови сметки и извлечения, известни помагачи и съмишленици и така нататък.

— Има нещо много повече от това в папката — каза Кенеди.

Ашани сви глуповато рамене.

Кенеди го изгледа изпитателно в лицето и повтори въпроса си:

— Защо?

— Само един човек в родината ми знае за пътуването ми до тук. Този човек е съгласен с мен, че Иран ще има по-добро бъдеще, ако прережем връзките си с „Хизбула“.

— И като ни давате тази информация, какво се надявате да постигнете?

Ашани се замисли и внимателно отговори:

— Мисля, че по този начин ще можем да затворим една много грозна глава от общата ни история. И вие да получите възмездие за преживяното.

Кенеди погледна отново дебелата папка за няколко секунди.

— Благодаря ви — накрая каза тя.

— Винаги сте добре дошла. — Ашани стана и добави: — А аз благодаря, че отделихте време да се срещнем.

— И вие сте винаги добре дошъл. Моля да ме извините, че не ставам, но все още съм малко наранена.

Рап придружи Ашани до вратата, откъдето го пое Ридли. Затвори вратата и се върна при Кенеди, която беше зареяла замислено очи през прозореца. Рап постоя така до нея и накрая я попита:

— Какво ще правим с Мухтар?

Без да се обръща към него, Кенеди му подаде през рамо папката и отговори:

— Убий го.

Самолетът „Гълфстрийм“ Г-5 кацна малко след полунощ. Рап погледна през илюминатора и остана доволен да види обещания полицейски ескорт. Трябваха му три часа да изчете досието от кора до кора и когато свърши, той вече знаеше какво точно ще направи. Накара секретарката да му направи две копия. Едното копие изпрати на Маркъс Дюмонд с инструкции да сканира всичко и да го вкара в системата, за да започнат да събират всяко полезно късче информация на едно място. Другото копие отиде при Кенеди с инструкции да не се разпространява и показва на външни лица без неговото изрично одобрение. В момента най-малко искаше някой надъхан аналитик или още по-лошо — някой от министерство на правосъдието, да му създава проблеми и да му с пречка преди да е уредил въпроса.

След това се обади на един близкоизточен монарх, който хранеше най-топли чувства и уважение към Кенеди. След отвличането на Кенеди този монарх беше предложил помощта си и всичко каквото е необходимо, за да бъде заловен и изправен пред съда Имад Мухтар. Емирът по една случайност принадлежеше към сунитското крило в Исляма и ненавиждаше до дъното на душата си шиитските терористични групи от типа на „Хизбула“. Самият Мухтар беше организирал неуспешен опит да убие един от братята на емира. Рап обясни ситуацията на монарха и му каза какво би искал от него. Монархът без никакво колебание предложи помощта си и дори настоя да поеме разходите по специалната операция. Това всъщност се превърна в препъникамъкът на разговора и Рап трябваше да прибегне до честта на пагона, за да убеди емира да отстъпи.

Операции като тази обикновено бяха скучни и заемаха много време — понякога месеци и дори години. От време на време обаче късметът се усмихваше и възникваше удобен случай, който значително скъсяваше срока. Въпросът беше да знаеш кога да се възползваш и да не пропуснеш момента. Рап например беше повлиян в избора си от няколко фактора. Първият общоизвестен факт беше, че всяко правителство или организация, с изключение на „Хизбула“, бяха обърнали гръб на Мухтар. А според информацията на Ашани неколцина високопоставени членове на „Хизбула“ дори бяха на мнение, че е време този човек просто да изчезне. Втората причина Рап да се възползва от случая беше, че ако нещо се объркаше, той можеше да бъде сигурен, че президентът ще го подкрепи. Аликзандър лично му беше казал, че иска скалпа на Мухтар и не го интересува колко време ще отнеме на Рап да се сдобие с него. Третата и последната причина Рап да предпочете по-краткия път беше вярата му в прословутото възмездие.