Винс Флин: Врагът сред нас

Мухтар прихна да се смее. Рап веднага разбра, че е налице проблем. Направи две крачки и постави върха на заглушителя върху коляното на Хусейни.

— Промяна в плана. Ще започнем направо от коляното. Трябва ми бърз отговор. Петдесет бона или ужасна болка, каквато не си си представял никога през живота.

Имамът погледна към парите, после към трупа на пода и отговори:

— Ще взема парите.

— Добър избор. Да вървим. — Рап го сграбчи под мишницата и го издърпа от стола. В слушалката си чу как Мухтар изрече:

— Време е да започне войната. Време е най-накрая вие, арогантни персийци, да се жертвате в името на Аллаха.

— Мамка му — промърмори Рап, докато буташе Хусейни към вратата.

Имамът се задърпа с думите:

— Ще ви кажа къде е. В една от старите катакомби под джамията е.

— Ще ми покажеш. — Рап продължи напред — Или ще ти пръсна мозъка.

Стилуел му отвори вратата и Рап заедно с имама излезе в коридора.

— Стан, хвани го здраво за робата. Ако направи и едно погрешно движение, убий го.

Със свободната си ръка Рап извади заглушения деветмилиметров пистолет. Стиснал другия, 45-ти калибър, той хвана полите на собствената си роба и ги метна върху пистолета, оставяйки открити само последните три-четири сантиметра на заглушителя. В ухото си чу как Мухтар започна да дърдори за борбата да се очисти люлката на Исляма от всички неверници.

— С колко души разполага той? — попита Рап Хусейни.

Имамът пооправи очилата си, докато забързано вървяха към стълбите.

— Мисля, че са осем.

— Сигурен ли си?

— Не знам. Не съм ги броил… може би са десет.

— А твоите? — намеси се Стилуел. — Тези от местната милиция.

— Те пазят трите главни входа към джамията, но това е нормално. Когато можем, гледаме да не пускаме въоръжени мъже вътре. Моите хора дори не знаят, че тя е тук.

На Рап му се прииска да отговори: „Значи ти си единственият негоден плъх, който им помага“, но след като Хусейни се беше съгласил да сътрудничи, най-добре беше да прибягва към насилие само в краен случай. Рап чу нов глас в слушалката. Мъжът говореше на фарси и очевидно беше доста ядосан:

— Имад, веднага я освободи и гледай да е невредима!

Когато стигнаха площадката на първия етаж, водеща обратно към медресето, Стилуел попита на арабски:

— Да наредя ли на кюрдите да влязат?

— Аятолах Наджар — отвърна Мухтар. — Знам омразата ви към ЦРУ и мислех, че одобрявате действията ми.

— Не — отговори Рап на въпроса на Стилуел. — Разясни им ситуацията, но им кажи да останат навън.

Хусейни ги поведе още по-надолу.

— Джамията е право пред нас.

— Къде са разположени хората му? — попита Рап.

— Част от тях спят горе.

— В медресето ли?

— Да.

— Колко са там?

— Трима, мисля.

— А останалите?

— Двама са отпред заедно с членовете на милицията, други двама пазят стълбището, което води към катакомбите.

— А в самите катакомби?

— Двама, мисля. Може и да са повече.

С мъжа, когото вече беше убил, Рап наброи десет, което отговаряше на първоначалната преценка на Хусейни. Мухтар беше преминал в яростен спор с аятолах Наджар. Рап искаше да се концентрира по-внимателно върху разговора им, но трябваше да събере повече информация как се охраняваше заложничката. Когато влязоха в джамията, Хусейни му каза, че я държат в другия край на тесния коридор. Докато вървяха из вековния каменен под, ги видя друг молла и се запъти към Хусейни.

— Ще я убия и вие не можете да ме спрете с нищо — чу Рап гласа на Мухтар в слушалката си.

— Продължавай да вървиш — прошепна Рап на Хусейни. — Ще бъдеш богато възнаграден за това. Върховният водач иска да бъде освободена, а Мухтар отказва да го стори.

Хусейни махна на младия молла да не го притеснява и те продължиха напред към редица от колони и дълга галерия, проточила се по протежението на южната стена на джамията. В дъното беше по-тъмно и светлината там проникваше слабо през няколкото тесни прозореца. Рап забеляза набързо мъжка фигура между две колони при широкото открито пространство на джамията, покрито с молитвени килимчета.

— Малко по-нататък е — каза Хусейни. — Вратата е вдясно.

Рап зърна една кубинка до основата на едната от колоните. В лявото си ухо чуваше как Мухтар и Наджар продължават да си крещят един на друг, а с дясното — ехото на някой в джамията, който разговаряше на висок глас. Малко по-навътре в галерията, поне на двайсет сантиметра по-нататък, мъжът, чиято фигура беше забелязал, се върна между колоните, осветяван от тесен сноп слънчеви лъчи. Не толкова фактът, че мъжът говореше по мобилен телефон и крачеше напред-назад, колкото това, че Хусейни внезапно се вцепени, постави всичко по местата си за част от секундата.