Винс Флин: Врагът сред нас

Ашани беше обсъдил проблема с Наджар, който никак не остана доволен от заплахите. И любезно отговори, че трябва да наемат някой, който да ликвидира американския агент. На Ашани тази идея никак не се понрави и успя да разубеди наставника си, като му обясни, че мнозина се бяха опитали да решат проблема си по същия начин, но досега всички се проваляха.

— И в интерес на истината — добави той — всички са мъртви.

Ашани се възползва от остроумието си, за да изложи предложението си. Подробно обясни какво предлага и как по този начин хем ще се разреши един проблем, хем Рап ще бъде удовлетворен. Класически пример как с един изстрел могат да се ударят два заека. С благословията на Наджар Ашани се беше обадил на Рап и му беше казал, че би искал да седнат и да обсъдят много важен въпрос. Разбира се, Рап го притисна за повече информация, но Ашани само повтори първоначалните си думи. Рап се съгласи да се срещнат, но настоя да бъде в Ленгли. Ашани неохотно склони и сега влизаше в леговището на звяра.

Когато Роб Ридли го въведе в кабинета, той видя Кенеди за първи път след срещата им в Мосул. Беше седнала на стол до канапето, с изпразнено от всякакви емоции изражение на лицето. Ашани извърна поглед, почувствал внезапно чувство на срам. Забеляза, че от другия край на просторния кабинет към него се приближи някой друг. Обърна се натам и видя кой беше. Мъжът, висок около метър и осемдесет, имаше дълга вълниста черна коса и брада — и двете прошарени със сиви косми. Облечен беше с тъмен панталон и бяла риза, опъната върху широките му рамене и прибрана в тънката му талия.

По фотографиите от досието Ашани веднага позна Рап, но да го види лично беше съвсем друго нещо. Беше все едно да гледаш снимка на лъв и да се изправиш само на метри от един от най-опасните хищници, създадени от Твореца. Очакваше от него да е вдървен и скован като всички бивши военни, с които беше работил, но очевидно грешеше. Рап притежаваше атлетична грация и движенията му бяха плавни, леки и спокойни. Ашани се върна в мислите си към заплахите, които Рап беше отправил по телефона и ненадейно го полазиха ледени тръпки по гърба.

Рап посочи канапето до Кенеди и каза:

— Можеш да седнеш там.

Нямаше никакви любезности, здрависвания, никакво „какво ще искате за пиене?“. Ашани заобиколи стъклената масичка за кафе и се настани на канапето. Погледна Кенеди и с цялата си възможна искреност каза:

— Съжалявам за случилото се. От името на моята страна ми позволете да ви поднеса искрените си извинения.

— Глупости — намеси се Рап със застрашителен тон. Той застана от другата страна на масичката и не си направи труда да седне. — Във вашето правителство има хора, които от самото начало подкрепяха цялата афера.

Ашани забеляза едрокалибрения пистолет в кобур на лявото бедро на Рап. Обърна се към Кенеди и отвърна:

— Той е прав. Повечето от тях получиха заслужено наказание. Някои платиха с живота си.

— А Аматула?

— Както вече ви казах, неговият мандат изтича след по-малко от година. Той няма да се кандидатира за президент отново.

Рап сърдито и отвратено поклати глава. Ашани се смути от страшния му вид и отново се обърна почтително към Кенеди:

— Иска ми се да можех да ви докажа, че нямам нищо общо с този безумен заговор. Имам жена и четири дъщери. Никога не бих взел участие в подобно нещо.

— Да бе, а иначе по случайност помагаш за обучението и финансирането на атентатори от „Хизбула“, за да могат те да се взривяват в супермаркети и да убиват бременни жени — саркастично отбеляза Рап.

Кенеди го погледна и красноречиво се покашля — сигнал към него да се отдръпне на заден план. После отговори на Ашани:

— Надявам се това изпитание да послужи за урок на двете ни страни, че е необходимо да установим официални отношения помежду ни. Липсата на комуникация само улеснява фанатиците да прокарват радикалните си идеи.

— Съгласен съм — отвърна Ашани.

Рап направи кисела гримаса.

— А сега по същество. Защо пропътувахте толкова хиляди километри? — с престорена наивност го попита Кенеди.

— Отговорът, накратко, е… Имад Мухтар.

— Какво за него? — попита Рап.

— Върнал се е в Ливан. — Ашани извади дебела папка и я подаде на Кенеди. — Подготвих досие за вас.

Кенеди отвори папката и се зае да прелиства страниците.

— Доста информация — отбеляза тя и го погледна въпросително. — Но защо?

— Защото той иска ние да оправим забърканата от тях бъркотия — отговори вместо иранеца Рап.