Винс Флин: Врагът сред нас

Асистентът каза нещо, което Рап не можа много да разбере. Пазачът поклати глава и отговори:

— Трябва да ги претърся.

— Това са пратеници на Върховния водач.

Рап тутакси зае надменната поза, с каквато бяха известни имамите.

Бодигардът изглежда не се впечатли. Той пристъпи напред и направи знак на Рап да вдигне ръцете си. В същия миг в миниатюрната слушалка в ухото на Мич заговори гласът на Дюмонд:

— Мич, имаме обаждане, май е към новия номер.

Рап тръгна да вдига ръцете си и на чист английски отговори на Дюмонд:

— Пусни да го чуя.

Думите, изречени не на арабски или фарси, а на американски английски, спряха за секунда пазача, докато той се опитваше да асимилира възприетата от очите и ушите му напълно противоречаща си информация. Рап дръпна спусъка на заглушения пистолет, 45-ти калибър. Куховърхият куршум удари като с чук мъжа по бронираната му жилетка. Онзи изпусна автомата, залитна две крачки назад и падна. Рап замахна с другата ръка и сграбчи асистента за гърлото.

— Прави каквото ти казвам и няма да пострадаш! — процеди той през зъби на арабски.

После го избута напред към вратата покрай Стилуел, който завързваше с чифт пластмасови белезници ръцете на още зашеметения бодигард. Асистентът отвори вратата без да чака да му се каже. Двамата с Рап влязоха вътре. Имамът седеше зад бюрото си точно пред тях. Едната му длан, стиснала химикалка, беше застинала във въздуха, а другата — легнала на бюрото. Рап бързо провери с поглед наляво и надясно и когато очите му отново се насочиха към белобрадия старец, видя, че онзи посегна под бюрото. Рап се прицели и стреля. Куршумът се заби в дървения плот на бюрото. Във всички посоки се разлетяха трески и имамът рязко се отдръпна назад в стола си. Рап замахна с пистолета и удари асистента по тила. Краката на асистента се подкосиха и той се свлече на пода.

Рап изтича и изрита коженото кресло с имама. Креслото беше на колелца и се плъзна по паркета далеч от бюрото, докато не опря в библиотеката на няколко метра от него.

Рап надникна под бюрото и намери там пистолет, скрит на малка лавица. Остави го там и се насочи към имама, докато в това време Стилуел издърпа вътре бодигарда от коридора и се върна за автомата му.

— Доколкото ми казаха, си разбран човек. Нямам много време и затова ще бъда кратък. Нося куфарче с петдесет бона. Кажи ми къде си скрил Имад Мухтар и директорът на ЦРУ Айрини Кенеди и ще ти дам всичките пари. Не ми ли кажеш, ще стрелям първо в стъпалото ти, после в коляното. И на двете места много боли. Та какво избираш… парите или куршума?

Стилуел затвори вратата на кабинета и завърза с пластмасови белезници глезените и китките на изпадналия в безсъзнание асистент. Бодигардът лежеше на пода и се гърчеше от болка. Вероятно беше счупена гръдната му кост. Рап посочи към бодигарда и попита Хусейни:

— Той е от хората на Мухтар, нали?

Имамът кимна. Рап си припомни за трагичния край на бодигардовете на Кенеди, които бяха проснати на земята и застреляни в тила. После помисли как елиминирането на този проблем би стимулирало Хусейни да бъде малко по-искрен с него — както защото нямаше да има свидетели на сделката им, така и защото имамът би разбрал цялата сериозност на ситуацията. Рап протегна ръка и натисна спусъка. Тежкият куршум улучи главата на бодигарда. Веднага след това под нея се образува голяма локва кръв.

Имам Хусейни погледна сцената с чувство на шок и ужас. Рап понечи да му каже, че сега може да говори спокойно, когато в слушалката му прозвуча гласът на президента Аматула:

— Али, тук е Кир.

— Маркъс — обърна се на приглушен английски Рап към приятеля си — той още ли е в сградата?

Няколко секунди по-късно Дюмонд отвърна:

— Локализирахме сигнала му в точка с радиус четири метра в югозападния край на джамията.

— Стан, покажи му парите — нареди Рап.

— Къде си? — зададе въпрос Аматула.

— Предпочитам да не казвам — отвърна Мухтар.

— Има промяна в плана.

— Близо съм до сдобиването с това, които поиска от мен.

Рап долови безсилието и отчаянието в тона на терориста.

— Трябва да пуснеш заложничката.

Рап буквално застина на място.

— Защо? — изсъска Мухтар.

— Защото ти заповядвам.

— Аз не приемам заповеди от теб — с гняв отвърна Мухтар.

— Върховният водач реши, че трябва да я пуснем.

— Защо? Заради ултиматума на американския президент ли?

Последва дълго мълчание.

— Да — отговори накрая Аматула.