Винс Флин - Врагът сред нас

— Изпразни си джобовете — нареди му Наджар и се приближи до него.

— Точно затова се опитвах да се свържа с теб — продължи Ашани. — За да ти кажа за заговора и да се опитам да поправя ситуацията преди да е станало твърде късно.

— Изпразни си джобовете!

Ашани се подчини. Постави телефона на масата и бавно разгъна листа хартия и го остави до телефона.

Аматула се усмихна злорадо.

— Нали ви казах.

Наджар насочи револвера си към Ашани и погледна приятеля си изключително разочаровано.

— Имаш ли да кажеш нещо в свое оправдание? — попита го той.

Ашани натъжено поклати глава, погледна Наджар в очите и отвърна:

— През всичките години, в които работихме заедно, някога да съм постъпвал толкова безразсъдно с оперативна информация? Виждал ли си ме някога да държа нещо секретно написано на хартия?

Ашани посочи към списъка с написаните на ръка номера и секунда по-късно раменете му се разтресоха от смях.

— Не разбирам кое ти е смешно — каза Наджар, със сурово лице, все още насочил оръжието в главата на Ашани.

— Извинявай — отвърна Ашани през смях — но това не е моят почерк. — Той бавно вдигна поглед от хартията и посочи към Аматула — Това е неговият почерк.

Наджар грабна телефона и списъка, отиде обратно при Аматула и му ги подаде.

— Веднага се обади на Мухтар и му кажи да освободи директор Кенеди.

Аматула се поколеба и Наджар насочи револвера в главата му.

— Ще броя само до пет.

Рап седеше на задната седалка на синия Шевролет Каприс заедно със Стилуел. Караше един от кюрдите на Стилуел, а друг в буквалния и преносния смисъл беше яхнал пушка „Мосбърг“ дванайсети калибър. Останалите петима кюрди следваха зад тях в един очукан Форд Краун Виктория. Двете коли се движеха със сто и петдесет километра по главното шосе от летището към центъра на стария град. Само на някакви си десетина километра от тях. Два „Предитъра“ патрулираха високо в небето и непрекъснато снимаха отгоре Голямата джамия и лабиринтите на квартала, в който се намираше тя. Разполагаха с по-малко от час преди следобедната молитва. Стилуел го беше предупредил изрично, че трябваше да са приключили преди мъжете да започнат да влизат в джамията. Ако не успееха, имаше голяма вероятност тълпата да ги разкъса на парчета.

Генерал Гифърд и хората му в момента предислоцираха подразделенията, за да образуват буферна зона около джамията, като блокират улиците. Номерът беше да изчакат до последния момент, за да не заподозрат нещо терористите и да не разбунят квартала. Рап щеше да им даде знак, щом проникнеше в джамията. Тогава частите щяха да заемат позиции и да отцепят периметъра. На местните щяха да казват, че според информация от разузнаването сунитски бунтовници планират да извършат атентат с кола-бомба преди вечерната молитва. Това щеше да даде възможност на армията да постави под контрол квартала и да намали броя на желаещите да влязат в джамията за следобедната молитва.

Механизирана рота на иракската армия също беше мобилизирана в базата им на осемнайсет километра оттук, но те не знаеха причината за тревогата. Последното нещо, което Рап искаше, беше Мухтар да се досети за акцията им. Бяха решили, че ако ситуацията загрубее, ще повикат иракската рота сама да вземе под охрана джамията. Разработиха планове за действие в различни кризисни варианти и поставиха в готовност медицински екип.

Всичко това вече беше на заден план за Рап. Той си даваше сметка, че кризисните планове бяха важно нещо, но думите на Мухтар не му даваха мира. „Кажи му, че видеозаписът, който поиска, ще отнеме повече време, отколкото очаквах. Актрисата се дърпа… Мисля, че ако приложа по-груби мерки, ще склони на ролята.“

Добрата новина беше, че Кенеди бе жива. Лошата — че под по-груби методи се имаше предвид брутално изтезаване.

Подготовката за кризисните варианти изискваше време. Рап нямаше такова. Нямаше и търпение да изчака всичко да бъде отработено до съвършенство. И ако американските военни се притесняваха да влязат в джамията, Рап не изпитваше никакво безпокойство в това отношение. Всъщност, благодарение на Стилуел, той в момента разполагаше с идеалното решение на проблема.

Религиозните одежди на Стилуел, елекът и тюрбанът бяха точно по размера на Рап. Дори имаше и чифт очила без диоптър, които правеха Мич да изглежда повече като учен и по-безобиден. Под златистия си копринен елек Рап носеше бронирана жилетка, осигуряваща защита от трета степен. Шифрирана радиостанция Моторола беше прикрепена към колана му и към нея беше включена миниатюрна безжична слушалка, с помощта на която щеше да поддържа връзка с Дюмонд, Стилуел, Ридли и генерал Гифърд. Четирийсет и петкалибровият Глок кротуваше в кобура на лявото му бедро, а деветмилиметровият — в кобур на дясното. И двата пистолета бяха със завинтени отпред заглушители. Към всеки от тях носеше по четири резервни пълнителя.