Винс Флин - Врагът сред нас

— От много неща имам нужда. — Мъжът, за когото предположиха, че е Мухтар, не направи опит да скрие раздразнението си. — Събитията не се развиха така, както ги бяхме планирали. Разполагам само с шепа хора.

— Да ти пратя ли помощ? Имам мои хора в района.

Въздишка, мълчание и после:

— В момента се боя, че това само би привлякло внимание.

— Тогава с какво да ти помогна?

— Пипнахме го — обяви Дюмонд. Кликна с мишката върху средния екран и увеличи част от центъра на Мосул, район с дължина и широчина около четири пресечки. На мястото, от което беше прието повикването, замига червена точка.

— В момента с нищо — отговори Мухтар.

— Нашият приятел ще иска от мен да му докладвам докъде сме стигнали — продължи Ашани.

Последва нова продължителна пауза и после:

— Кажи му, че видеозаписът, който ми поиска, ще отнеме повече време, отколкото очаквах. Актрисата се дърпа.

— Какво ще правиш?

— Мисля, че ако приложим малко по-груби методи, ще се съгласи на ролята.

Щом Рап чу тези думи, стомахът му се сви. Той посочи на екрана и попита Стилуел:

— Къде е това?

— Голямата джамия.

— Мамка му — още по-разтревожено изруга и изпъшка Гифърд.

— Какъв е проблемът? — попита Мич.

— Не можем да отидем там.

— Как така не можем?

— В града ще избухне насилие.

Рап чу как Ашани предупреди Мухтар да не наранява актрисата. Думите на министъра го накараха временно да се отвлече от Гифърд и да се фокусира върху разговора с Мухтар.

— Стигнах твърде далеч, за да си позволя да се проваля точно сега — каза Мухтар. — Ще сторя всичко необходимо за успеха. Предай на нашия приятел, че ще има записа до един час.

Линията замлъкна. Рап веднага каза на Дюмонд да му даде изображение в реално време от един от „Предитърите“. После се обърна към Гифърд:

— Не можеш да отидеш там или не искаш?

— Ако ми нареди президентът, ще отида, но те предупреждавам, че ако американски военни обкръжат най-голямата светиня за мюсюлманите в Мосул, ще разпалим такъв бунт в града, който може да се разрасне из цялата страна.

— Той е прав, Мич — потвърди Стилуел.

Колкото и да не му се харесваше на Рап, и двамата бяха прави.

— Тогава ще трябва да проникнем незабелязано.

— Много хубаво, обаче Голямата джамия има сериозна охрана.

— От местната милиция ли?

— Най-вече.

Докато Рап умуваше върху решението на проблема, той си спомни за нещо, което беше видял в кабинета на Стилуел.

— Твоите кюрди добре ли познават района?

— Като пръстите на ръцете си.

— Кажи им тогава, че тръгваме след пет минути. Кажи им също да вземат цялото оръжие и боеприпаси, с които разполагат.

Само минути след като проведе разговора си с Мухтар Ашани беше информиран по интеркома, че аятолах Наджар е на линията. Ашани поздрави своя учител със смес от облекчение и паника. Преди да каже и дума, Наджар му заповяда веднага да тръгне към Президентския дворец за заседание на Върховния съвет по сигурността. На Ашани тази лаконичност му се стори доста смущаваща, но след секундно объркване той си каза, че в светлината на речта, изнесена от американския президент, може просто Наджар да иска набързо да влезе в час с последните събития.

Пет минути по-късно Ашани вече чакаше в конферентната зала на президентството, където се бяха събрали почти всички членове на Съвета по сигурността. Чакаха Наджар, а вероятно също така и Върховния водач. Докато чакаха, Ашани обърна специално внимание на Аматула. В момента той стоеше в ъгъла и разговаряше с генералите Зариф и Сулеймани. Тримата изглеждаха притеснени, но пък това се отнасяше за всички в залата. Ашани отново се опита да разгадае докъде би стигнал заговорът. Знаеха ли аятолах Наджар и Върховният водач или също бяха изиграни? Дали нарочно бяха напуснали града, за да се дистанцират от евентуални обвинения в случай, че заговорът се провалеше? Или просто бяха заминали за Исфахан, за да предложат да помогнат на семействата на загиналите?

Ашани страшно много искаше да повярва, че Наджар не беше способен на подобна глупост и предателство, но той беше отклонявал неговите обаждания цяла сутрин и Ашани подозираше, че това е било, защото нямаше готовност да отговаря на трудни въпроси.

Така или иначе, ето ги, на ръба на войната. Предстоеше сериозна дискусия и обсъждане на фактите. Нещо, от което имаше нужда, ако все още съществуваше надежда за освобождаването на Кенеди преди да е изтекъл срокът на ултиматума.