Винс Флин - Врагът сред нас

Мухтар обаче беше друго нещо, истински фанатик с манталитета на самоубиец-мъченик. Мухтар едва ли би се съгласил да върне Кенеди. След съвместното преживяване на двамата в Исфахан, нещо сякаш беше влязло в главата на терориста и той съзнателно правеше всичко възможно, за да разпали пълномащабен конфликт в района. Той категорично беше заявил, че Иран не е пролял достатъчно кръв във войната срещу евреите и американците. Ашани реши, че на Мухтар не може да има доверие.

Предателство или патриотичен подвиг щеше да извърши? Ашани вярваше в сериозността на американския президент, който заяви, че ако Кенеди не бъде върната невредима до два часа, той ще обяви война. Въпреки перченето на генералите и адмиралите, всеки ирански пилот, излетял във въздуха, щеше да бъде свален, а самолетите, останали на земята — взривени на парчета. Всеки кораб и всяка подводница, имали неблагоразумието да нападнат която и да е от мощните ударни групи, щеше да бъде пратена на дъното на Персийския залив. Битката щеше да остане в учебниците по морска тактика като една от най-неравностойните в историята. Хиляди щяха да загинат и то преди американците да насочат бомбите и ракетите си към политическото ръководство на страната.

Ашани енергично поклати глава при мисълта за надвисналия хаос и разрушение. Колосални жертви. И за какво? За да може група фанатици да се гордеят, че не са отстъпили? Безумието трябваше да спре. Ашани взе листа с номерата, който Аматула му беше дал, взе координатите на Рап и премести стола си пред компютъра. Бързо написа писмо до Рап, в което изброи всичките номера. Дори първите два, които вече бяха използвани. Боейки се да не се уплаши и да не размисли в последния момент, Ашани натисна иконата за изпращане. После грабна сателитния си телефон и набра номера на Рап. След няколко позвънявания от другата страна най-накрая вдигнаха.

Ашани веднага позна гласа на най-известния американски ликвидатор.

— Току-що ви изпратих писмо. Списък с номерата, които ми дадоха, за да се свържа с човека, когото търсите. Разбирате ли ме?

— Мисля, че да.

— Първите два номера вече са използвани. След няколко минути ще се обадя на третия. Времето достатъчно ли ще е да се приготвите?

— Да.

— Хубаво. Има още нещо.

— Слушам.

Ашани нервно погледна към вратата, едва ли не очаквайки да бъде разбита всеки момент.

— Искам да е ясно, че нямах нищо общо с това. И сега постъпвам изцяло на своя глава.

— Защо?

— От уважение към общата ни позната. И от надежда, че можем да избегнем по-големи кръвопролития.

— Оценявам го. Ще чакам обаждането ви.

Ашани остави телефона на бюрото и погледна часовника си. Беше по средата на пътя. След две минути обаче нямаше да има връщане назад.

Рап нервно крачеше зад Дюмонд, докато хакерът трескаво проверяваше дали всичко е готово. Подслушващите средства около и над Мосул образуваха плътна мрежа. Подслушваха се мобилните оператори, а също и фиброоптичните кабелни линии, влизащи и излизащи от града. В космоса, на геостационарна орбита се намираха спътниците „Кийхоул“ и „Вояджър“, които правеха снимки и улавяха всеки подозрителен сигнал във въздуха. Безпилотни летателни апарати „Предитър“ кръжаха над града и осигуряваха визуално изображение в реално време, както и прехващане на радиосигнали. Нямаше и едно телефонно обаждане в града, което да не беше засечено.

По-трудното беше да се пресеят 0,001 процента важни разговори от останалите 99,999 процента. Това обикновено изискваше дешифриране на сигнала, превод и анализ на разговора. Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, вършеше тази дейност с помощта на сложна апаратура и софтуер за разпознаване на гласове, както и с внушителна компютърна мощ, най-голямата в света. Събираше се толкова много информация, че аналитиците от АНС можеха да се оприличат на златотърсачите, работещи по реките и потоците на Калифорния по времето на Златната треска. Освен че в случая прихванатата информация беше като в супермаркет. Всяко парче имаше срок на годност. Ако министър Ашани наистина им беше дал номерата, които Мухтар щеше да използва, цялата тази суетня можеше да се избегне.

Дюмонд удари за последно върху клавиатурата, след което свали слушалките и леко се отдръпна назад от бюрото. Погледна към Рап зад него и каза:

— Всичко е готово. Сега сме на първо място във всички системи. Номерата са програмирани. Щом някой от тях се задейства, ще можем да ги изолираме и локализираме. — Дюмонд посочи към екрана, в лявата част, и добави: — Двата номера, които каза, че вече са били използвани… в момента преравяме базите с данни, за да видим кои клетки са ретранслирали последните разговори.