Винс Флин - Врагът сред нас

От прана на седналите репортери се разнесе развълнувано охкане и ахкане, а също приглушен шепот. Аликзандър изчака, докато вниманието на всички отново беше приковано към трибуната и към него.

— Капитан Дадарши е признал, че е получил заповеди лично от своите най-висши командири в Техеран да участва в отвличането на директор Кенеди. Третият е ефрейтор Нури Тахминех, също от иранската Революционна гвардия. И тримата разпознаха на фотографията, която им беше показана, един и същи човек. — На екрана се появи изображението на мъж в костюм и с черни очила. — Човекът, който е ръководил операцията. Той се казва Имад Мухтар, командващ службите за сигурност на „Хизбула“ и главен автор и организатор на бомбените атентати срещу казармата на американската морска пехота и американското посолство в Бейрут, както и на много други кървави терористични актове. Смята се също така, че Мухтар стои зад многобройните отвличания и убийства, извършени от „Хизбула“ през последните три десетилетия. — Фотографията на екрана се смени от няколко други. На тях се виждаше как Мухтар и Ашани слизат от един и същи хеликоптер, като кадрите бяха направени от различни ъгли. — Тези фотографии са заснети сутринта, когато министър Ашани пристигна в Мосул с хеликоптер на иранската армия заедно с Имад Мухтар. Обърнете внимание на куфарчето в ръката на Мухтар. — Появи се увеличено изображение и до него снимка на отворено куфарче, пълно с пари. — Фотографията вдясно и тази, която президентът Аматула показа на света само преди час. Аматула твърди, че куфарчето с парите е било намерено у директор Кенеди, когато била заловена да се среща с представители на иранска опозиционна група. Лично на мен ми се струва твърде подозрително, че Имад Мухтар пристига в Мосул същата сутрин, с куфарче, което прилича досущ на показаното от президента Аматула. — Аликзандър спря и тъжно поклати глава. След дълга пауза продължи: — Дори щеше да е смешно, ако толкова много хора не бяха загинали днес. Не бих искал да гадая какво е намислил Аматула, но аз няма да толерирам толкова нагло и агресивно поведение. Директор Кенеди е един от най-близките ми съветници и ръководи една от най-важните американски институции, свързани с националната сигурност. Смятам отвличането й за акт на обявяване на война от страна на Иран. Наредих на министъра на отбраната Инглънд да постави всички американски въоръжени сили в бойна готовност трета степен. Заповядах също така на ударната група, начело със самолетоносача „Рейгън“, която се намира край източния бряг на Африка, на пълна скорост да се придвижи към Оманския залив, където ще се присъедини към ударната група на „Нимиц“, вече патрулиращ там. В района ще бъдат съсредоточени и други допълнителни сили. Искам да бъда ясно разбран. Няма да преговарям с терористи и няма да позволя да бъда въвлечен в спор с човек, който така отчаяно се е вкопчил във властта, че е готов да пожертва свои сънародници, за да получи подкрепата на народа си. Давам на иранското правителство два часа и нито минута повече. Ако директор Кенеди не бъде освободена след изтичането на този срок, ние ще започнем военни операции срещу иранските въоръжени сили и срещу иранското политическо ръководство. — Президентът огледа за секунда залата, шокираните физиономии на репортерите и добави: — Това е всичко, което имам да кажа засега.

Рап беше седнал на един метален сгъваем стол. До него на носилката лежеше натъпкания с психотропни препарати Али Абас. Екипът за разпити на ЦРУ беше пристигнал от Багдад и в момента се занимаваше с другите двама затворници. Капитан Дадарши и ефрейтор Тахминех бяха издали местоположението на три явочни къщи и склада, намиращ се на средата на пътя до иранската граница. Армейска част, която патрулираше в района, беше пратена да провери склада, но не откри нищо. Това не изненада Рап. Човек като Мухтар не би оцелял толкова години, ако правеше грешки. Тайните квартири и къщи на „Кудс“ в града обаче бяха доста апетитни цели. Рап се изкушаваше да зареже всичко и да тръгне заедно със силите, участващи в претърсването и арестите. Колкото обаче и да му се искаше сега да е на улицата и да върши нещо, той съзнаваше, че е по-разумно да запази спокойствие и да остане в базата, докато не се сдобият с неопровержими доказателства. Разкриването на тайните къщи без съмнение беше силен удар, но едва ли щяха да открият в тях Кенеди.