Винс Флин - Врагът сред нас

— Не мога да го прочета.

— Напротив, можете. — Мъжът отново й тикна листа в ръцете. — Трябва само да го прочетете и после ще мога да ви изведа на свобода.

— Това са лъжи. Страната ми няма нищо общо с разрушаването на ядрения завод в Исфахан. Ние не нападнахме Ирак заради петрола и не готвим заговор за нападение на Иран, за да откраднем петрола му.

— Няма да споря с вас — отвърна Мухамад и вдигна длани. — Когато бъдете освободена, можете да крещите до небесата, че сте била принудена насила да прочетете това изявление.

Кенеди съзнаваше, че веднъж прочетеше ли го, връщане назад нямаше да има. Най-напред в Близкия Изток и не само там прекалено много хора вярваха, че нещата наистина стоят по този начин. Прочетеното от нея изявление щеше с десетилетия да се сочи като доказателство за империалистката политика на Америка.

— Не мога да го прочета.

— Налага се. Иначе ще ви убият.

Нещо в думите му и особено „убият“ я притесни. Според нея най-логичното действие на похитителите беше да я убият след като прочетеше изявлението. Една и съща участ я чакаше и ако се съгласеше, и ако не се съгласеше.

— Съжалявам, но не мога да го прочета. — Кенеди седна на стола и сплете ръце в скута си.

Мъжът рязко излезе иззад камерата и я зашлеви три пъти по лицето. Хиджабът падна от главата й. После я сграбчи за косата и силно дръпна главата й назад. Погледна я в очите и изкрещя:

— Имаш точно един час да промениш мнението си! Ако отговорът ти е пак „не“, ще те оставя на милостта на съдбата. Искаш ли това да се случи?

— Не — отвърна Кенеди.

— Двайсет мъже! Ще се наредят на опашка, за да те изнасилват дни наред. Това ли искаш?

— Не.

— Тогава прочети изявлението. — Мъжът пусна косата й и отново й подаде листа.

Кенеди го взе, погледна за сетен път думите и си представи как видеозаписът ще бъде използван срещу страната й. Тя щеше да бъде заклеймена като предател и после не би могла да живее спокойно и с чиста съвест. Мълчаливо тя разтвори длан и пусна листа на земята.

Мъжът размаха пръст застрашително.

— Имаш един час да размислиш. Ако пак откажеш, няма да мога да ти помогна с нищо.

Тед Бърн стоеше от лявата страна на президента и се опитваше да привлече вниманието му, което не беше никак лесно, предвид факта, че Бърн беше почти с трийсетина сантиметра по-нисък от него. Дебатът беше изключително разгорещен. Подобно нещо Бърн не беше виждал никога досега за двайсет и петте си години кариера в политиката. Той познаваше Джош Аликзандър още откакто сегашният президент беше невръстно хлапе. Бърн беше играл колежански футбол в отбора на баща му, а после известно време след колежа беше и негов треньор. Когато Аликзандър го погледна със същите леденостудени сериозни очи, с които го поглеждаше на времето и баща му, Бърн разбра, че е изгубил битката. Не можеше да му помогне и обстоятелството, че мнозинството от Съвета по националната сигурност, както и Обединения щаб, бяха против него.

Въпреки това Бърн беше твърдо убеден, че президентът в случая не е прав и поради тази причина той беше готов да опита още веднъж да го разубеди.

— Джош — прошепна му той така, че никой друг да не го чуе. — Наистина мисля, че трябва малко да успокоиш топката и да обмислиш ситуацията. Поне за няколко часа.

— Късно е вече, Тед. Всички са се събрали и ме чакат.

— Тогава направи кратко изявление, както ти казах. Отречи всичко с две изречения. После ще пратим другите да обсъждат подробностите. Не се принизявай до нивото на този негодник.

Президентът се заизкачва по стъпалата, които водеха към първия етаж на Западното крило.

— Вече взех решение.

— Знам и затова се опитвам да те разубедя. Това ми е работата. Когато ти се подхлъзнеш от скалата, задачата ми е да ти подам ръка и да те спася, а не да ти помогна да полетиш към пропастта.

— В момента не ми е до шеги.

— Никога не пречи човек да спре, за да си поеме дъх и да събере мислите си.

— А понякога на този, който се колебае, му наритват задника преди да се е усетил. — Стигнаха до площадката на първия етаж и президентът спря. Зад него се струпаха цял куп сътрудници и съветници. — Ако наистина имах време, щях да седна с теб тук и цял ден да се състезаваме в остроумия и кой знае повече поговорки, но повярвай ми, нещата опират до едно нещо, Тед. Ако не се опълчиш навреме на една лъжа, хората ще повярват в нея. Точка по въпроса. Аз свърших, а ти?

Бърн се поколеба и неохотно кимна.