Винс Флин - Врагът сред нас

„У директора на ЦРУ Кенеди беше открито това. — Аматула показа друга фотография. — В това куфарче и в няколко други като него имаше над един милион долара в брой. Директорът на ЦРУ ги беше донесла, за да ги даде на шпионите си като награда за разрушаването на комплекса в Исфахан — символ на борбата на Иран за мирен атом и енергийна независимост. Призовавам световната общност да застане зад справедливата кауза и да помогне на страната ми да възпре агресията на американския империализъм. Време е да сплотим редици в стремежа си към истинска демокрация и свобода и да се преборим с американските капиталистически свине.

Иран няма да даде и една капка нефт повече — Аматула размаха предизвикателно юмрук пред камерите — докато и последният американски кораб не напусне Персийския залив. Обръщам се към моите братя от ОПЕК и ги призовавам да ни последват. Заедно ние ще изпратим послание на Америка, че няма да търпим повече диктата на Вашингтон. Вече поискахме компенсация в размер на десет милиарда долара за разрушения комплекс в Исфахан и за стотиците загинали при нападението иранци. След потапянето на «Сабалан» и с оглед нарасналите разходи по прочистването и обеззаразяването на Исфахан, настояваме Америка да ни плати петнайсет милиарда долара. Наред с това янките трябва да се извинят за стореното и официално да поемат обещание пред Организацията на обединените нации, че никога повече няма да се намесят във вътрешните работи на суверенен Иран.“

Аматула направи пауза и скръсти ръце, демонстрирайки по-скоро защитна, отколкото агресивна поза. — „Дотогава, докато Америка не изпълни обещанията си, ще задържим директора на ЦРУ Кенеди като гост на Иран. Искам да уверя международната общност, че ще се отнасяме с нея с по-голямо уважение и достойнство, отколкото Америка се отнася с нашите братя-мюсюлмани, пленени на бойното поле.“

След тези думи Аматула се обърна и слезе от трибуната. Ашани остана като поразен от гръм. Лудият гений и сляпата дързост на Аматула нямаха граници. Мисълта, че „Сабалан“ не е извършила никаква провокация, за да бъде потопена, предизвика у Ашани насмешка, но това, в което Аматула току-що обвини Кенеди, беше най-нагла лъжа. Само преди няколко часа той беше седял срещу нея, слушаше искрените й и думи и предложение за финансова помощ в размер на милиарди долари. Далеч не приличаше на човек, който заговорничи за свалянето на иранското правителство.

Ашани огледа залата и лицата на останалите мъже. Обзе го неловко чувство, че всички знаеха повече от него. Вратата на кабинета на Аматула се отвори и президентът влетя вътре като актьор, който току-що е имал най-блестящото изпълнение в живота си. Аматула се спря триумфално пред групата, вдигнал гордо глава. Генералите го аплодираха за блестящата му реч. Външният министър, за когото Ашани беше забравил, сега стоеше в ъгъла зад него и говореше с някого по телефона. Благодари на висок глас на човека от другата страна на линията и затвори.

— Чудесна реч, господин президент — ентусиазирано възкликна Салехи, когато се върна при групата. — Беше министърът на външните работи Цзин. Китай е съгласен да ни подкрепи в Съвета за сигурност на ООН и да окаже натиск върху Америка да ни изплатят репарации.

— Отлично — отвърна Аматула, повече с облекчение, отколкото с изненада. И тутакси забеляза присъствието на министъра на разузнаването. Погледна го подозрително и се обърна към него с думите: — Азад, виждам, че си се върнал невредим. Искам да те видя насаме. — Аматула посочи към кабинета си и тръгна натам.

Ашани не го последва веднага. В ума му се завъртяха най-различни сценарии на заговори и коварни номера. Ако отклонеше искането, щеше да си навлече по-големи проблеми. Неохотно, той все пак отиде в кабинета на Аматула и се постара да не трепне, когато вратата зад него се затвори. Аматула нареди на телевизионния екип да излезе от кабинета, за да останат насаме с министъра на разузнаването.

— Извинявай — започна той — че не можах да ти съобщя по-рано, но не исках да те безпокоя, докато не получим категорични доказателства.

Ашани замълча, но кимна, сякаш в думите на президента имаше резон, макар в действителност да нямаше.

— Имад и хората му работиха върху това месеци наред. Исках да те включим и теб, но Имад се опасяваше, че в Министерството на разузнаването прекалено много хора симпатизират на МЕК и на останалите организации на съпротивата.

След подобна безочлива лъжа Ашани едва сдържа и скри гнева си. С премерен тон той отговори: