Винс Флин - Врагът сред нас

Ашани погледна през стъклото колата, която едвам се движеше в морето от хора, тръгнали към американското посолство. Изглежда Аматула беше затворил училищата и разпоредил да се проведат масови протести против агресията на Америка в Ормузкия проток. Аматула се беше възползвал от удобния случай, че Аятолах Наджар и Върховният водач бяха в Исфахан, за да се срещнат с опечалените семейства на загиналите. Ашани досега не успяваше да се свърже с Наджар и притеснението му нарастваше с всяка минута. Ако Аматула се беше побъркал дотам, че да отвлече Айрини Кенеди, какво тогава би го спряло да убие Наджар, неговият главен съперник?

Колоната, съставена от три автомобила, накрая стигна до портала на президентския дворец. Обичайната охрана беше подсилена с танкове от 18-та бронирана дивизия на Революционната гвардия. Когато войниците направиха път на седана да мине, Ашани бе обзет от чувството, че Аматула няма да се поколебае да използва ударните си части, за да завземе властта. Министърът на разузнаването щеше да е по-спокоен, когато Наджар и Върховният водач се върнеха в столицата. След като влезе в двореца, Ашани беше придружен до работния кабинет на Аматула, където завари външния министър Салехи, бригаден генерал Сулеймани, генерал-майор Зариф и група сътрудници. Всички се бяха събрали около голям телевизор и гледаха пресконференцията. Поне така си помисли.

Когато се приближи, той видя, че вниманието им беше насочено към президента Аматула, който беше по средата на поредната си пламенна реч. Облечен беше в обичайния си бежов костюм, който му стоеше като торба, с бяла риза и без вратовръзка. Фактът, че Аматула държеше реч, се стори доста странен на Ашани, тъй като първо трябваше да се свика Върховния съвет по националната сигурност и да се обсъди ситуацията. Но пък от друга страна този човек нямаше навика да се придържа към правилата.

Аматула изброяваше в хронологичен ред събитията, което бяха довели до потапянето на „Сабалан“. По думите му два отделни кораба бяха уловили сигнал от излязла на повърхността подводница, а също така имаше и визуално потвърждение за контакта само минути преди „Сабалан“ да бъде торпилиран. Аматула категорично подчерта, че „Сабалан“ не бил провокирал атаката с нищо и нарече случилото се вероломен акт на обявяване на война от страна на Америка.

„Този варварски акт говори сам за себе си, но иранските служби за сигурност разкриха нещо още по-коварно. Преди петдесет години ЦРУ организира заговор за свалянето от власт на легитимно избрания доктор Мохамад Мосадък в страната ми. През следващите трийсет години ЦРУ подкрепяше престъпника Мохамад Реза Пахлави и продължи да се меси във вътрешните работи на иранския народ, докато не се вдигнахме на революция и не прогонихме от страната шаха заедно с американските му господари. Вече повече от двайсет и пет години ние сме нащрек, за да защитим независимостта си от корупцията и покварата на империалистическа Америка.“

Ашани погледна първо наляво, после надясно, докато Аматула продължаваше словото си за коварството на Америка и манипулацията срещу народа на Иран. Генералите и външният министър изглежда бяха доста доволни от думите на Аматула. Повечето от аргументите му бяха стари обвинения, от които повече от половината бяха напълно безпочвени, но това не спираше най-приближените му да слушат и гледат с внимание изказването. На Ашани му се стори, че главният манипулатор беше намислил нещо много по-грандиозно.

„Както целият свят знае, в началото на тази седмица нашият национален ядрен комплекс в Исфахан беше разрушен. Американският държавен секретар излезе пред трибуната на ООН и представи «доказателства», че обектът е бил разрушен от ирански диверсанти, «партизани». Накара света да повярва, че Съединените щати нямат никаква вина и роля в атаката срещу моята страна. Че едва ли не редовите иранци са се надигнали на бунт срещу деспотичното правителство. Но тя съвсем съзнателно пропусна да каже на света, че тези диверсанти и саботьори са вербувани и спонсорирани от ЦРУ.

От месеци органите на разузнаването и сигурността в моята страна следят движението на тези групи от дисиденти, контрареволюционери и наемници. Разследването достигна кулминационния си момент в Мосул, където тази сутрин водачите на тези групи имаха лична среща с директора на ЦРУ Айрини Кенеди.“ — Аматула показа увеличена фотография на Кенеди.

Ашани веднага забеляза, че тя не приличаше на себе си. Правата й кестенява коса беше сплъстена, едната страна на лицето й беше зачервена, като че я бяха ударили. Раменете й бяха загърнати в одеяло, а от обичайното за нея хладнокръвие и ледено спокойствие нямаше и помен. Ашани се засрами от действията на страната му и заради Кенеди.