— Да, сър. — О’Брайън се покашля и продължи: — След като пленникът… — заместник-директорът отново спря, за да се консултира със записките си.
— Ефрейтор… който ще да е там — прекъсна го отново ядосаният Аликзандър. — Не ми пука как се казва. Давай по-нататък, за разговора на Мич с Ашани.
О’Брайън видимо се притесни преди да продължи:
— Мич казал на Ашани, че ще го намери и ще го убие, ако Айрини не бъде освободена до един час.
— Много добре — възкликна министърът на отбраната.
Останалите членове на Съвета по националната сигурност обаче не реагираха със същия ентусиазъм.
— Какво е отговорил Ашани? — попита президентът.
— Ето тук се получава малко бъркотия. Според Мич Ашани бил искрено изненадан от цялата работа.
— Как така изненадан? — президентът посочи към екрана. — Та нали е бил на същия хеликоптер заедно с този Мукбар или както там му е името.
— Всичко, което правя, е да предам това, което Мич ми каза. Той мисли, че има голяма вероятност Ашани да е бил държан на тъмно.
— Или пък се опитва да спаси себе си — обади се Инглънд.
— Може би — отвърна О’Брайън. — Но именно Ашани е човекът, който е издал, че това е бил Мухтар.
— Може ли да потвърдим информацията чрез друг източник? — попита президентът.
— В момента Мич се занимава с това.
Президентът щеше да попита как точно, но размисли. Вместо това стисна зъби, обзет от гняв, и каза:
— Не мога да повярвам, че са имали наглостта да проведат подобна операция под носа ни и да мислят, че няма да разберем.
— Не знам дали щяхме да разберем, сър, ако Мич не беше пленил онези тримата. — По този начин О’Брайън намекна, че е грешал в опита си да озапти Рап.
— Може би е така — президентът се обърна към министъра на отбраната: — Какво целят с всичко това? Какво искат да постигнат?
— Не мога да преценя. Не бих нарекъл подобно поведение рационално.
— Съчувствие и симпатии, сър — намеси се държавния секретар Уика. Тя се приближи до групата, въртейки в дясната ръка марковите си очила. — Току-що проведох много полезен и показателен разговор с външния министър на Франция. Той каза, че иранският му колега се обадил с думите, че страната му била нападната от Съединените щати. Поискал Франция да инициира резолюция, с която ООН да осъди атаката и да поиска от САЩ да изплатят репарации както за потопената фрегата, така и за ядрения комплекс в Исфахан. Иранският външен министър призовал Съвета за сигурност на ООН да бъде свикан на спешно съвещание и да гласува резолюцията. Казал, че ако ООН не се погрижи за този проблем, ОПЕК ще го стори.
— Боже мили — изпъшка Бърн. — По-добре да намерим начин да противодействаме на тази кампания преди цените на петрола да са стигнали сто долара за барел.
— Цените ще се нормализират веднага щом шумотевицата утихне — намеси се Инглънд. — Важното е тази проклета иранска подводница да не потопи някой наш кораб и директор Кенеди да се върне при нас жива и здрава, колкото се може по-скоро. Мисля, че единствения начин да го направим е да подпалим огън под задниците на тези типове. Мисля, че трябва да свикате пресконференция и да изложите всички факти. Дори си мисля, че трябва да поставите ултиматум за връщането на Кенеди.
— Какъв ултиматум? — попита президентът.
— Бих нарекъл похищението акт за обявяване на война.
— Чакайте малко — Бърн вдигна ръце предпазливо. — Знам, че на някои от вас това може да се стори цинично и безсърдечно, но държа да ме изслушате. — Шефът на кабинета погледна към останалите съветници. — Може би това е цената, която трябва да платим за ликвидирането на тяхната ядрена програма.
— Тед, ние нямаме нищо общо с разрушаването на обекта в Исфахан — побърза да отговори Инглънд.
— Знам…, но имаме полза от това. — По реакцията на присъстващите той остана с впечатлението, че гледната му точка никак не им се понрави. — Искам само да кажа, че преди прибързано да се втурнем да воюваме, нека погледнем картината в нейната цялост. Загубата на един човек в замяна на това, че Иран няма да се сдобие с бомба, не е лоша сделка.
Обичайно спокойната Уика не можа да сдържи раздразнението си и злъчно подметна:
— Да, невероятно ценен съвет, Тед. Дори си мисля, защо да не се обадя на иранския външен министър и да уговорим размяна на пленници. Ти ще заемеш мястото на Айрини и с това ще считаме проблема за уреден.
Преди Бърн да е реагирал, в залата влезе прессекретарят на Белия дом и обяви, че иранският президент ще даде пресконференция всеки момент. Вниманието на всички се премести върху големите плазмени телевизори на стената. С изключение на един от екраните всички останали показаха брадатата физиономия на иранския президент Аматула, който се качи на подиума по сако и без вратовръзка.
Читать дальше