Винс Флин - Врагът сред нас

— Какво стана?! — извика Рап. — Да не би да ти свършиха тъпите лъжи?

Ашани набързо си припомни събитията от последните няколко дни. Изведнъж всяко парче от мозайката си дойде на мястото. И пред него лъсна цялата жестока истина, че той беше измамен от собственото си правителство. Аматула и Мухтар очевидно бяха в заговор, но с каква цел Ашани не знаеше.

— Господин Рап, не съм ви излъгал за нищо. Боя се, че цялата операция е била пазена в тайна от мен.

— Извинявай, но не вярвам нито на една твоя дума.

Шефът на охраната отново се качи в самолета. Изглеждаше доста притеснен. Ашани му махна да го остави на мира.

— Господин Рап, ще направя всичко, което е по силите и възможностите ми, за да бъде освободена невредима доктор Кенеди.

— Кой беше човекът, който слезе заедно с теб от хеликоптера?

— Аз… — Ашани се поколеба — ще ви се обадя по-късно по този въпрос.

— Глупости! Не ми даде никакво основание да ти вярвам. Дай ми поне една причина да не кажа на президента да нареди ответен удар срещу жалката ви страна, както препоръчват от Обединения щаб.

— Какъв удар?

— Операция „Медуза“. Искат да ви отрежат главата. Домовете ви, служебните ви сгради — всичко е в списъка с въздушните цели.

— Господин Рап, умолявам ви, накарайте президента да ми даде малко време.

— Че защо да го правя? Ти ни подведе и изигра. Отвлече директора на ЦРУ, най-доверения съветник по националната сигурност на президента. Мислиш си, че той ще преговаря за освобождаването й ли? Напротив, ще се възползва от удобния повод да ви зарине с бомби и да ви върне в каменната ера.

— Току-що кацам в Техеран. Моля ви, дайте ми време да разбера какво точно става.

— Значи не виждаш какво става, а? Ще ти кажа! Аз съм в Мосул. Президентът Аликзандър в момента седи в бункера си, заобиколен от генерали, които потриват ръце, защото такъв случай се удава веднъж на милион. Те вече са заповядали бомбардировачите B-2 да излетят от базата в Канзас. Стелтовете са на път към вас. Все още можеш да спомогнеш най-лошото да не се случи. Онзи, който долетя с теб с хеликоптера… как е името му? И къде е отвел той директор Кенеди?

— Този човек — Ашани отново се поколеба — е личност, която ме отвращава и която аз ненавиждам.

— Името му! — извика Рап.

Ашани погледна за сетен път през илюминатора и чак сега го осени, че въоръжените мъже може да са тук, за да го арестуват. Или най-малкото, за да го държат под око. Това може би беше последният му шанс свободно да обсъди ситуацията с Рап.

— Имад Мухтар — отвърна той с ненавистен тон.

— Имад Мухтар?!? Искаш да кажеш шефът на партизанските операции на „Хизбула“?

— Да.

— Къде я отведе?

— Не знам нищо, но ще сторя всичко, за да разбера. Имате ли нещо за писане?

— Да.

— Запишете си адреса на електронната ми поща и ми пратете вашия телефонен номер.

Ашани му даде въпросната информация и обеща да се свърже с него до час. Прекъсна разговора преди Рап да го е заплашил отново. Стана и умът му се зае трескаво да обмисля различните мрачни версии. Аматула определено беше скрил от него тази операция, защото знаеше, че Ашани никога не би дал съгласието си. Въпросът, който стоеше на дневен ред беше: кой друг е вербувал Аматула за каузата си? На кого можеше да се довери Ашани и как можеше да изпълни замисъла си без да извърши държавна измяна?

Президентът беше станал, подпрял брадичка с лявата си ръка. Беше свалил сакото, а ръкавите на чисто бялата му риза бяха навити до лактите. В общи линии беше изправена версия на скулптурата на Огюст Роден „Мислителят“. И така умислен крачеше напред-назад зад креслото си на края на дългата конферентна маса. Четири крачки до стената и обратно. В другия край на масата държавният секретар Уика говореше с приглушен тон по един от обемистите защитени срещу подслушване телефонни апарати. Тя беше вече изредила половин дузина ключови съюзници. На всички им обясняваше, че въпреки това, което са видели по телевизията, Съединените щати не са потопили иранския кораб. Президентът и сам щеше да проведе телефонните разговори, но бяха решили, че докато не получат абсолютно потвърждение от флота, той няма да рискува репутацията си.

Министърът на отбраната Инглънд седеше близо до президента, стиснал телефонна слушалка до ухото си. Плътният му баритон кънтеше из залата и затова повечето от другите членове на кабинета или бяха излезли в коридора, или се бяха отдалечили в другия край на залата като Уика. От време на време Инглънд вдигаше глава и предаваше на президента информацията, която му съобщаваха от Обединения щаб. Всички, като се започне от държавния секретар за флота и се свърши с командващия американските сили в района, бяха отрекли информацията, че американска подводница е нападнала и потопила иранската фрегата. В момента Инглънд се опитваше да се свърже и разговаря лично с Командира на оперативните подводни сили в района на Персийския залив.